Откъс от "Мери Джейн" от Джесика Аня Блау
Всички врати от тъмно дърво на втория етаж бяха отворени, с изключение на една. Долната половина на единствената затворена врата беше обсипана със стикери ИМПИЙЧМЪНТ: По-належащ от всякога и залепен с хартиено тиксо плакат на танцуващия Снупи, вирнал нос във въздуха. Всичко беше леко наклонено, сякаш бе сложено там от някой коленичил пияница.
"Мери Джейн" от Джесика Аня Блау танцува в духа на носталгията по 70-те
Завладяващият ритъм, модата и усещането за свобода, което 70-те години на миналия век носят, оживяват в романа „Мери Джейн“...
– Това е стаята на Изи.
Госпожа Коун отвори вратата и аз минах покрай Снупи, за да я последвам в помещение, което изглеждаше така, сякаш е било атакувано от оръдие, изстрелващо играчки. Магическа дъска за рисуване, игра на доктор, лего, книги с хартиени кукли за изрязване, кутия със стикери „Колърформс“, книги на Ричард Скери1 и куп кончета от пластмасов полимер: нямаше незаета повърхност. Зачудих се дали нощем Изи или майка ѝ не прокарваха ръка по леглото, за да съборят всичко на пода.
– Изи – усмихнах се.
Нашата съседка, госпожа Райли, ми беше казала, че името ѝ е Изабел. На мен обаче Изи ми харесваше повече – допадаше ми как бълбукаше по езика ми. Не познавах никого на име Изи или Изабел. Дори не бях срещала Изи Коун. Но благодарение на препоръката на госпожа Райли и след телефонен разговор с госпожа Коун ме бяха наели като бавачка за лятото. Бях предположила, че телефонният разговор ще представлява интервю, но в действителност госпожа Коун само ми разказа за Изи.
"Tроловете на Путин" от Йесика Аро – цялата истина за руската информационна война
Разследваща финландска журналистка споделя реални истории от фронтовете на руската информационна война. През последните години интерне...
– Тя не обича да си играе с деца на нейната възраст. Според мен не я вълнува какво правят останалите петгодишни. Иска да бъде с мен по цял ден – бе споделила госпожа Коун. – Обикновено нямам нищо против, но това лято имам други неща за вършене, така че… – В този момент госпожа Коун бе направила пауза и се бях зачудила дали се предполага да ѝ кажа, че приемам работата, или е редно да изчакам тя официално да ми я предложи?
Можех да разбера едно петгодишно дете, което иска да прекарва време само с майка си. Някога, като малко момиче, и аз не желаех да се разделям с мама. Все още ми беше приятно да ѝ помагам с домакинските задължения, да седя до нея и да чета или да пазаруваме заедно в търсене на най-хубавите чушки и найпрясното месо. Когато все пак се налагаше да общувам с деца на моята възраст – например на партитата с преспиване, на които всяко момиче в класа бе поканено, – имах чувството, че идвам от друга държава. Откъде момичетата знаеха какво да си шушукат? Защо всички мислеха за едни и същи неща? В зависимост от годината темата можеше да е барбита, разкрасявания, момчета, прически, гланц за устни или списание „Тийн Бийт“ – все неща, които изобщо не ме интересуваха. Нямах истински приятелки до средното училище, когато близначките Келог се преместиха в Балтимор от Олбани, Ню Йорк. И те като мен сякаш не бяха запознати с привичките и ритуалите на момичешкото битие. И те като мен се радваха да прекарват следобедите до грамофона и да слушат саундтрака на „Пипин“ , да свирят на пиано и да пеят многопластови барокови песни в мелодия, хармония и бас, да гледат повторения на „Френският шеф готвач“3 и после да изпробват някоя от рецептите или дори да приготвят някой простичък десерт, поместен в списание „Красив дом“.
Колкото повече ми разказваше госпожа Коун за Изи по време на онзи телефонен разговор, толкова по-силно ми се приискваше да се грижа за нея. Мислех само че би било в пъти по-хубаво да прекарам лятото си, като се грижа за малко момиченце без приятели, вместо да ходя до басейна на нашия кънтри клуб и да бъда момичето без приятели. Слушах с половин ухо, когато госпожа Коун ми каза колко ще ми платят. Парите ми се струваха просто бонус. Преди разговорът да приключи, вече бях решила, че ще спестя всичко спечелено и в края на лятото ще си купя собствен грамофон.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ЛИТСПОТ:
Пролетта на емигрантите: Глава 5. „Преди години обикаляхме всички митинги. И какво от това?“
Изкуството срещу войната: Марк Твен и "Военна молитва" (СНИМКИ)
Откъс от "Децата на хълма", Дженифър Макмеън
Откъс от "Терапията", Себастиан Фитцек
Пролетта на емигрантите: Глава 4. Фейсбук – животът на емигрантката Теди
Откъс от "Лечебните адаптогени", Теро Исокаупила и Даниел Раян Бройда
Откъс от "Аделейд", Дженевийв Уилър
Пролетта на емигрантите: Глава 3. "В държавата става нещо"
Редактор:
Евгения Чаушева
Етикети: Издателство Сиела Мери Джейн