"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХIV - Искаме си бога

Глава ХIV

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХIII - Папски терзания

Автор: Валентин Стоев Глава ХIII   Папски терзания      Тежка нощ на терзания преживя бащата на Римо...

Прочети повече

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХII - Упорита дипломация

Автор: Валентин Стоев Глава ХII Упорита дипломация      Мисията на ЛекоПрегърбения беше приключила на летищет...

Прочети повече

Искаме си бога

     Техни преосвещенства спяха до късно, а Христос почти не лягаше. Той не се молеше, на него се молеха. Но времето му минаваше в мислене, в правенето на още и още планове. Сега най-много му се искаше да излезе извън желязната порта и да проповядва. Не беше му се случвало да върши това в сърцето на Римската империя и нямаше търпение да го стори. И утре, и вдругиден...
     Опита се да излезе, но го спряха с думите, че им е поръчано да го пускат навън само с придружител.
     Хранеше се малко, почти символично, за разлика от останалите във ватиканската администрация. Администрация – да, защото те бяха повече чиновници, отколкото Божи служители. Всеки си имаше служебно ъгълче и оттам съзерцаваше за правомощията си – да не би да изпусне някоя привилегия, да не би някой да наруши статуквото, въдворено тук от векове, от първите папи след Петър и Павел, след първите след него, които отидоха на кръста в името на учителя си. Нищо, че редовно ги споменаваха в молитвите си – по три пъти на ден. За разлика от него и от първите след него, които не знаеха що е то молитва. А предпочитаха да действат.
Защото има разлика между молитвата и действието.
     Гледаше Иисус кардиналите и се чудеше на коремите им, ако можеха и себе си биха изяли.
     – Хрантутници на вярата! – продума той.
     В 11 часа папата го прие, Христос не се обиждаше, той нямаше настройката на началник, имаше си такъв – Светия Отец и богоизбрания му народ. На тях служеше без умора.
     Освен префърцунените богоизлияния, които бяха крайно неприятни на Иисус още от Тайната вечеря, другото, което чу от папа Викентий ІІІ, бе, че Светата католическа църква свиква научна конференция по повод Христовото пришествие на тема:   „Християнските ценности и предизвикателствата на ХХІ век“, на която са поканени да присъстват светила от цял свят. Божият син като официален основоположник на християнството бе посочен за патрон на конференцията.
     Макар да го държаха два дни в пълна анонимност, в Рим, в Италия, в християнска Европа и в целия многообразен свят Божието пришествие се бе разчуло. Пред вратите на светия престол и на площада пред храма „Свети Петър“ втори ден се трупаше множество, което искаше само да зърне пратеника. С разпятия и с икони в ръце хиляди хора се тълпяха и призоваваха папата да отвори прочутия си прозорец и да покаже Спасителя. Повечето не бяха си тръгвали и през нощта.
     Но Ватиканът мълчеше. А това не можеше да продължава дълго.
     Търговията пред храма процъфтяваше – търговци продаваха икони и кръстове, отнякъде се появи и щанд за фланелки с лика на Христос, опънаха се сергии за плодове, фалшиви бижута и най-вече разпятия за шия с всякакви размери. Църковна музика огласяше площада, а когато два продоволствени автомобила с фургони понечиха да си пробият път към задния вход на двореца, тълпата се втурна след тях с неистовото желание да проникне в сградата. Очевидно папата трябваше да вземе някакво решение, и то много скоро.
     Карабинерите едва смогваха да поддържат реда, а полицейските началници не спираха да искат още и още подкрепления. В Рим, подобно на Йерусалим през миналата седмица, се задаваха безредици. Италианският премиер поиска спешна среща с папата. Отказ нямаше, но нямаше и отговор.
     Едва на петия ден от римското явяване на Иисус във Ватикана папският съвет се събра, за да обсъди ситуацията. Но както обикновено не реши нищо.
     На четвъртия ден Христос успя да се измъкне през един от задните входове на Ватикана. Не му пречеха и не му забраняваха, но и не му оставяха възможност да избира. Чертаеха му предварително деня, в който нямаше планирани срещи с паството. Вечерта предния ден доведоха при него млад мъж, когото представиха като новия му учител по тенис и голф. Между впрочем още след първите два-три урока Христос посвикна, особено със стика за голф, и по принцип нямаше нищо против да се пораздвижва от време на време.
     Очевидно Ватиканът не смяташе скоро да се разделя с патрона си, но и не предполагаше да го прави публична личност. „Хората – казваше кардинал Торичели по този повод – са си изградили един образ през вековете и не е нужно да го променяме или доразвиваме. Такъв ни трябва нашият Бог.“
     Когато все пак успя да се измъкне от тридневната блокада, Христос намери по-закътано местенце и успя да се укрепи там, докато най-близкостоящите митингуващи го забелязаха. А Иисус вече говореше:
     – Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители, истина ви казвам, по плодовете им ще ги познаете. Берат ли се грозде от тръни или смокини от репей? Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове; не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, го отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете...
     Когато Иисус изрекъл тези думи през І век, хората се зверили и чудили какво иска да им каже. Сега в тях нямаше енигма. Крещяха и плачеха, някои скубеха косите си, защото всеки от присъстващите, бидейки добър християнин, знаеше какво означават те. През 20-те века от първото им изричане досега поколенията ги бяха разбрали и разтълкували, виждаха резона им, а и удвоената сила, с която се отнасят те за силните на днешния ден. Включително и във Ватикана.
     Христос знаеше какво и къде да каже. Думите му падаха на добра почва.
     После тръгна, но копоите на понтифакса вече го бяха проследили, рязко спрялата до него кола отвори врата и го погълна. Както дяволът поглъща праведния. С болки по костите.
     А тълпата крещеше: „Искаме си Бога! Искаме си Спасителя!“, и дълго още виковете го следваха.