Ние се намираме в една аномалия, поради факта, че България използва различна азбука. В повечето европейски държави, особено големите, изписването е само на един език, на местния език - да кажем френски. Отдолу няма нужда от транслитерация, защото се използва латинската азбука, но също така няма и английски надпис.
Това обясни политическият анализатор Кристиян Шкварек в предаването "Студио Actualno" във връзка със Закона за българския език, който стана тема на публичен дебат в общественото пространство през последните дни.
Въпреки аргумента, че в по-голямата част от европейските държави надписите са на местния език, според Шкварек няма смисъл от транслитерация.
"Изключително глупаво е да слагаме някаква транслитерация на латински, да пише "Министерство на земеделието" на латински. Това нищо не значи и никой няма да го разбере", обясни той.
Според него в България съществува своеобразна фиксация върху необходимостта всичко да бъде изписвано и на английски език. Той определя това отношение като проявление на провинциален комплекс - усещането, че страната се намира в периферията на Европа и трябва непрекъснато да демонстрира модерност и принадлежност към европейския свят чрез използването на английски език.
В действителност обаче, подчертава той, повечето европейски държави не следват подобен модел. Националният език остава основен в публичната комуникация, без това да поставя под съмнение европейската им идентичност.
Следователно отказът от задължително използване на английски език върху всеки институционален надпис не би направил България по-малко европейска.
Анализаторът обърна внимание на една често срещана реакция в българското общество. Когато бъде предложена някаква законодателна промяна, дори и с ограничен или козметичен характер, почти неизменно се появява въпросът дали това е най-големият проблем на държавата. Според него подобна критика невинаги е основателна.
Той припомня, че в една държава ежедневно и ежемесечно се извършват множество законодателни дейности. Приемат се нови закони, променят се съществуващи нормативни актове и се издават различни наредби и административни решения.
Повече по темата - вижте в интервюто.
