След заформилата се нова политическа криза на старта на 50-ото Народно събрание и невъзможността да се излъчи редовно правителство, в публичното пространство отново се появиха предложения за промяна в избирателната система.
Още: Кабинетът в ролята на сериала "Двама мъже и половина": Петър Витанов с мрачна прогноза за БСП
Още: "Радев яхва страховете на хората": Нейнски очаква руско влияние на президентските избори
По темата говори и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който явно за седми път няма да успее да реализира мандат за управление. Това принуди партията-победител да заговори за възможности за други изборни правила и по-конкретно тези от Гърция.
Какво иска Борисов?
По време на консултациите при президента Румен Радев бившият премиер коментира, че избирателната система е взела депутати от ГЕРБ и ги е прехвърлила на по-малките партии, което е поставило формацията му в невъзможност да направи стабилно правителство.
Още: Борисов при Радев: На практика няма как да се състави правителство
Още: "За петимата премиери и многото господари": Божанов каза ще подкрепи ли ПП-ДБ шести вот на недоверие
Още: "Не мога да проследя всички емоционални изблици": Йотова за напрежение между Радев и Борисов
"Това ни постави в невъзможност да направим такова стабилно правителство. Другият вариант е да се смени избирателната система. Без това всички обичате да ходите на Гърция. Гръцката избирателна система ми харесва - при Ципрас пробваха нашата и видяха хаоса, който създаде. Колегата Мицотакис създаде промяна, която гарантира стабилността на Гърция", каза още Борисов.
Как е в Гърция?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "ПП е по-жива отвсякога": Асен Василев се закани на държавата с главно "Д"
Още: Нови фронтовaци и нов тил: Кирил Петков иска ПП да стане опасна за мафията
Всъщност това, което Борисов, а и редица експерти визират, е гръцката избирателна система с т.нар. бонус за победителя. До 2023 г. гърците избираха своите 300 депутати в парламента, като партията, която спечели изборите, си осигуряваше допълнително от 20 до 50 допълнителни депутати, в зависимост от броя гласове. Не се присъждат допълнителни гласове, ако първата сила има по-малко от 25% от всички избиратели. Един мандат се добавя за всеки следващ процент над 25, който тя е спечелила. Целта бе да се гарантира мнозинство и стабилно самостоятелно 4-годишно управление
Ако партията има поне 38%, тя на практика може да управлява и самостоятелно. Това се случи през юни 2023 г., когато Кириякос Мицотакис спечели 40.5% от гласовете на гръцките избиратели и получи еднопартийно мнозинство - 158 от общо 300 депутати. Опозицията остана силно разделена между 8 политически сили и деветима независими. Бариерата за представителство в гръцкия парламент е по-ниска от българската - 3%.
Още: "Омраза и пак омраза": Борисов отвърна на Радев и каза къде са парите за "Хемус" (ВИДЕО)
Още: Божидар Божанов: Натрупаното обществено недоволство може да прерасне в масови протести
Кирякос Мицотакис/Снимка: Getty images
Гърция също променяше начина, по който се определят депутатите ѝ - преди 2016 г. бонусът за първата партия беше 50 места независимо от собствения ѝ резултат. През 2016 г. премиерът Алексис Ципрас реши да предложи пропорционална система, в която всяка политическа сила получава съответния относителен дял от местата в парламента без служебно допълване за мнозинство.
Още: Ще донесе ли повече стабилност мажоритарната система?
На изборите през май 2023 г. обаче този бонус бе отменен, а за сметка на това се намали възрастта за гласуване и така вече 17-годишните гърци също получиха право на вот.
