Народните представители приеха на второ четене промени в Семейния кодекс относно споделеното родителство. В пленарната зала единствено депутатите на "Величие" бяха остри противници на реформите и влязоха в спор и с вносителите от ГЕРБ-СДС и ИТН, както и с "Възраждане".
Когато и двамата родители са заявили желание за предоставяне на упражняването на родителските права и това е в най-добрия интерес на детето, съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, като определи конкретни мерки за всеки родител. Когато родителите не постигнат съгласие за някои от правата и задълженията си, съдът разрешава разногласията между тях, записаха в закона депутатите.
По предложение на Деница Сачева от ГЕРБ-СДС отпаднаха текстовете, според които при повече от два пъти неизпълнение в продължение на една година на съдебно решение от отглеждащия родител, другият родител може да заведе ново дело за правата върху децата.
В проекта на ИТН се въвеждаше "презумпция за споделено родителство", като се предвижда, ако тя бъде оборена, съдът да разпределя времето между майката и бащата така, че всеки да има с детето най-малко 127 дни в годината, т.е. 4 месеца, в които единият родител да може да прекарва време с детето си. Идеята не бе подкрепена в зала.
Още: "Децата на България не са за продан": Родители предупреждават за опасни промени в Семейния кодекс
В мотивите на законопроекта е записано, че предлаганите промени са "обусловени от необходимостта от актуален недискриминационен подход при прилагането на критериите, от които да се ръководи съда при представяне на родителските права в хипотезата на липса на доброволно уреждане на тези въпроси и от двамата родители". Вносителите се аргументираха с това, че през вековете съдържанието на понятието "упражняване на родителски права" и това на кого от родителите са били присъждани тези права, се е променяло.
В мотивите на законопроекта е посочен, че такъв подход е пренесен и в Семейния кодекс, в който се вижда, че критериите "възраст и пол" са едни от водещите при определяне на по-подходящия родител, на когото да бъдат предоставени родителските права. Вносителите посочват, че критериите би трябвало да служат за определяне на по-подходящия родител, на когото съдът да възложи упражняването на родителските права, преценявайки всички обстоятелства в съвкупност от гледна точка интересите на детето, без оглед на пола на родителя.
Протести и контрапротести
Още: Синдромът на родителското отчуждение и частните случаи на педофилия: Наука, факти и поле за спор
Часове преди гледането на точката в пленарна зала се проведе както демонстрацията в подкрепа на предложените промени, така и изяви на противници на реформите. Пред БНТ Любомир Петков, един от организаторите, обясни мотивите за инициативата: "В България от десетилетия съществува проблемът с упражняване на родителските права след раздяла на двамата родители. Често децата се използват като средство за изнудване и те стават жертва на родителските войни, които се водят. Смятаме, че с приемането на новия Семеен кодекс много от проблемите ще бъдат разрешени". По думите му промените ще внесат повече спокойствие след раздяла и децата ще имат възможност да имат и мама, и тати в своя живот.
Промените предвиждат въвеждането на споделено родителство и мерки срещу родителското отчуждаване на децата. "Това ще внесе повече спокойствие след раздяла и децата ще имат възможност да имат и мама, и тати в своя живот. Много от тях може дори да не разберат точно, че е имало проблем", каза той.
По думите му предложените промени са отдавна очаквани. Докато се приемаха законовите изменения, се проведе и протест срещу текстовете пред сградата на Партийния дом.
"Правителството в оставка в последните си дни иска да обрече жертвите на домашно насилие на тормоз до гроб", написаха в позиция от Българския фонд на жените. На 7 декември протестиращи пред Съдебната палата в София се обявиха против предлаганите промени в Семейния кодекс. Според тях задължителното споделено време и принудителните съвместни решения между родители, които са в остър конфликт или с история на насилие, поставят децата и грижовния родител в продължителна зависимост и риск.
