Тъжното е, че след 10 ноември 1989 г. надеждата на хората за едно по-добро бъдеще не се осъществи. Това каза историкът акад. Георги Марков.
Още: Седмична прогноза за времето за 12-18 май 2025 г.
Още: "Радев иска да суспендира Конституцията": Позиция на 40 преподаватели по право
„Някои може да се радват, но пък мен ми е тъжно, че в Чикаго живеят 135 хил. млади българи, и че в заводите ни няма вече квалифицирана работна ръка. Има безработица, работа за метачи, но не и квалифицирана работна ръка. И каква икономика можем да развиваме за напред. Изнасяме руди, а на времето правеха електрокари, мотокари и акумулатори и какво ли не. За съжаление, равносметката в икономически план не е положителна“, обясни още той пред "Фокус".
По думите му тези, които са богати, не свързват бъдещето си с България.
„Гледат, какво още да задигнат. Това е една тъжна равносметка. Не се намериха последователи на Атанас Буров, да кажат: "Ние ще градим нова България". Не само да забогатяваме. Сега разкриват разни олигарси, които ги знаят от началото на Прехода, а сега ги разследват, предизборно“, коментира още акад. Марков.
Още: Изцяло затвориха платното за движение от София за Бургас на „Тракия“
Още: Кой има имен ден днес, 11 май 2025 г. Честито!
„Тъжното е, че надеждата на хората за едно по-добро бъдеще не се осъществи. Вярно, ние пътуваме свободно по света, но какво от това, когато чета в интернет, че български роби-строители в Германия работят за по 2 евро на час, а техните колеги за 14 евро. За какво става дума?“, попита той.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Според него българският народ е заслужавал нещо по-добро след годините на Прехода.
„Едно европейско бъдеще, но не да ровят хората в кофите за боклук. Да не си въобразяват тези от именията, че ще живеят щастливо в България. Не може човек да бъде щастлив сред нещастници. Не е много оптимистично, но има още една година от кръглата годишнина на 10 ноември 1989 г., надявам се да сме живи и здрави и пак да си говорим и да имаме по-големи основания за позитивизъм“, коментира историкът.
