Арктика посреща полярно лято на фона на едни от най-ниските стойности на морския лед, наблюдавани от началото на сателитните измервания. Данните от началото на юни показват, че площта на арктическия морски лед остава близо до рекордно ниски нива за сезона, продължавайки негативната тенденция, наблюдавана през последните месеци. (akclimate.org)
Само дни преди началото на лятото европейската програма „Коперник“ отчете, че през май 2026 г. морският лед в Арктика е бил с 4,4% под средните стойности за периода 1991-2020 г., което го нарежда като четвъртия най-слаб май в почти 50-годишната история на сателитните наблюдения. Най-сериозни отклонения са регистрирани в Баренцово море и района между Свалбард и Земя на Франц Йосиф -цедни от най-бързо затоплящите се части на планетата.
Тревожната картина идва само няколко месеца след като през март 2026 г. Арктика достигна най-ниската зимна максимална площ на морския лед в историята на измерванията, практически изравнявайки рекорда от предходната година. Така за първи път от началото на наблюденията регионът навлиза в сезона на топене след две поредни години с рекордно нисък зимен максимум.
Тези процеси са сред основните акценти в новия доклад и на Science 7 (S7) – консултативния научен форум към държавите от Г-7. В документа „The Global Arctic: Unprecedented Change, Global Stakes“ учените предупреждават, че Арктика се променя с безпрецедентна скорост и че последствията вече се усещат далеч извън полярните региони - чрез промени в атмосферната циркулация, покачване на морското равнище, екстремни климатични явления и въздействия върху световната икономика.
На този фон български учени за четвърта поредна година взимат участие в теренни проучвания в Арктика, което съвсем скоро ще допринесе за провеждане и на самостоятелна българска арктическа научна експедиция. Д-р Кремена Георгиева и д-р инж. Цветан Паров са участници в Международното лятно училище по полярни науки в Лонгйирбиен, Свалбард, организирано от Норвежката полярна академия и Университетския център в Свалбард (UNIS). Учените имат възможност да наблюдават пряко процесите, които стоят зад статистиката - отдръпващи се ледници, променящи се крайбрежни зони и все по-видими последствия от затоплянето върху арктическата природа.
