Четирите индустриални гиганта на Европа - ArcelorMittal, ThyssenKrupp, Voestalpine и BASF - отправиха безпрецедентен призив към европейските лидери за незабавно замразяване на Схемата за търговия с емисии (ETS), която е в основата на европейската политика за декарбонизация. В обръщението си те предупреждават, че европейската индустрия все по-трудно може да се конкурира със своите съперници в САЩ и Китай, където подобни разходи за въглеродни емисии или липсват, или са несравнимо по-ниски. Това пише бившият посланик на България в Русия Илиян Василев в социалната мрежа Facebook.
ОЩЕ: Гърция ли е блокирала българската монета? Илиян Василев настоя за намеса на дипломацията
"Това вече не е оплакване на отделна компания или сектор. Това е сигнал от гръбнака на европейската индустрия - стоманодобивната и химическата промишленост, без които няма нито автомобилна индустрия, нито отбранителна индустрия, нито реална икономическа автономия", заявява той.
По думите му проблемът е очевиден. "Европа си поставя все по-амбициозни климатични цели, но го прави в свят, в който основните ѝ конкуренти не играят по същите правила. САЩ субсидират индустрията си чрез мащабни програми като Inflation Reduction Act, Китай комбинира държавна подкрепа, евтина енергия и по-ниски екологични изисквания, а Брюксел продължава да оскъпява собственото производство чрез все по-високи цени на въглеродните квоти", обяснява дипломатът.
В резултат се получава парадокс. Европа иска едновременно да се реиндустриализира, да увеличава производството на стомана, батерии, химикали и отбранителна продукция, да намалява зависимостта си от Китай и Русия, и в същото време да натоварва собствените си производители с разходи, които конкурентите им не плащат.
"Това не е просто климатична политика. Това е въпрос на индустриална логика и стратегическа конкурентоспособност.
Няма как Европа едновременно да говори за стратегическа автономия, за превъоръжаване, за нова индустриална политика и за връщане на производства от Азия, ако продължава да прави производството на собствена територия по-скъпо от това навсякъде другаде по света.
Поддръжниците на ETS ще кажат, че цената на въглерода стимулира иновациите и зеления преход. Това е вярно - но само ако основните конкуренти са поставени при сходни условия. В противен случай резултатът не е по-малко глобални емисии, а преместване на производството извън Европа. Заводът затваря в Германия, отваря в Китай или Китай, а въглеродният отпечатък често дори нараства.
Точно това наричат „теч на въглерод“ - Европа изнася индустрията си, но не решава проблема с емисиите.
Затова писмото на четирите компании е толкова важно. То е своеобразно признание, че европейската индустрия достига границата на поносимостта си към политически решения, които пренебрегват икономическата реалност.
Както се казва - право куме в очи.
Европа може да избере да бъде световен шампион по регулации и климатични амбиции. Но няма как едновременно да се деиндустриализира и да очаква да остане глобален икономически и геополитически фактор. В един момент законите на пазара, технологиите и конкуренцията неизбежно напомнят за себе си. И изглежда, че именно този момент вече настъпва", заявява дипломатът.
