Преди дни бе регистриран първият случай на легионерска болест в България за 2026 г., съобщи епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев.
Legionella pneumophila се развива в протозои, които живеят във водопроводната система на сградите.
"Когато топлата вода не е достатъчно гореща, за да убива микробите, а студената не е много студена и е с температура над 22-23 градуса, във водната система на сградите обикновено се развиват тези микроорганизми. Ако водата във водопровода не се използва често, те се намножават. Когато няколко дни не се ползва вода и пуснем душа, се създава инфекциозен аерозол, който вдишваме и се разболяваме", обясни проф. Кантарджиев.
Още: Проверяват на хотела, в който са били мъжете, починали от легионела
Той уточни, че заболяването е било особено актуално у нас преди около 10 години.
Мерки срещу заразата
По думите му обикновено на година у нас се докладват до 5 случая.
"Но то е много по-често и по-тежко. Затова лекарите трябва да мислят за това заболяване, особено когато човекът, който се е разболял, известно време не си е бил вкъщи", добави Кантарджиев, цитиран от Фокус.
Още: Заглавия в британската преса, плашат туристите. Опасна ли е легионерската болест?
Доказването на заболяването обикновено се прави с изследване на специфичен антиген в урината или с PCR тест, който регистрира ДНК на причинителя. За лечение се използват специфични антибиотици, които проникват вътре в клетките, обясни проф. Кантарджиев.
"Съветвам всички, които ползват хотели, където е възможно във водната инсталация да има такива намножени микроби, да пускат водата в банята за няколко минути, задължително вентилацията и без да дишат. Така рискът да се заразят от легионела с ареозол от душа, когато се къпят, намалява повече от стократно", обясни проф. Кантарджиев.
За грипната вълна
По отношение на грипната вълна експертът отбеляза, че в момента грипът се среща по-рядко от другите вирусни инфекции, свързани с гърлобол, хрема, температура и общо неразположение. Най-често срещаната инфекция е респираторно-синцитиалният вирус, който е най-опасен за децата до 1-годишна възраст, особено за недоносените.
Кантарджиев коментира, че грипът в България е настъпил по-късно от обичайното през отминалия вече сезон, а заболяемостта е била по-ниска в сравнение с предходни години. Причините са по-топлото време, засиленият интерес към ваксинация срещу заболяването и навременното лечение с противогрипни препарати.
"Тази година грипната епидемия у нас беше много интересна, различаваше се доста от това, което се наблюдаваше в Западна Европа. Разви се по-бавно, така че пикът, който беше в началото на февруари, позакъсня и случаите бяха много по-малко. Следващите седмици имаше плавно намаляване", заяви той.
