В днешното издание на „Видимо и невидимо: Изопачената история“ Кънчо Кожухаров и д-р Пламен Николов – д-р по философия на политиката - дискутират геополитическата ситуация в Европа, международноправния статут на Европейския съюз и Руската федерация, и предизвикателствата, пред които е изправен континентът в съвременния свят.
Според госта шегата дали „Европа има телефон“, на който да се обадиш, ако искаш да говориш с външния министър на Европейския съюз, първоначално подета от американски политици, по-късно се превръща в сериозно оспорване на международноправната субектност на Европейския съюз. Т.е. дали ЕС има достатъчно самостоятелност и правомощия от държавите членки да води външна и отбранителна политика. В международното право субектност имат онези организации и съюзи, които разполагат със суверенитет в тези области. В случая с ЕС, Еврокомисията контролира търговската политика на Съюза, докато в други области решенията се вземат чрез по-сложни механизми.
Според д-р Николов, международноправната субектност на ЕС не може да бъде поставяна под въпрос – особено след Лисабонския договор от 2009 г., който урежда институционалната рамка на Съюза и разширява неговите правомощия. Европейската комисия, Европейският парламент и Европейският съвет вземат решения, които обвързват всички държави членки. Затова, освен правна структура, ЕС трябва да се възприема и като геополитическа реалност – един от полюсите в многополюсния свят, обособен не само правно, но и като културна, икономическа и морална сила, с влияние както в рамките на своята територия, така и спрямо държавите, които се стремят към членство. Още: Иво Инджев: "Остродумия" като заместител на автобиография (ВИДЕО)
„Когато т. нар. Руска федерация, която нито е руска, нито е федерация се опитва да оспорва международноправната субектност на ЕС, тя го прави, премълчавайки своята собствена международноправна несъстоятелност от гледна точка на субектността си.“, казва философът. Според него, претенцията на Русия, обявявайки се за „правоприемник“ на СССР, стои върху нестабилна правна основа. Д-р Николов припомня, че когато една от основните учредителки на СССР - Закавказката федеративна социалистическа република – е разпусната през 1936 г. и се обособяват Грузинската ССР, Арменската ССР и Азербайджанската ССР, това не е отразено и актуализирано в международноправен план. По това време Съветският съюз продължава да съществува формално в същия състав, въпреки че една от основополагащите държави изчезва от правната сцена. Освен това, другите съставни републики, включително Украинската и Белоруската ССР, не притежават реален суверенитет – те нямат собствени външни министерства, армии или отбранителна политика. Всичко това е централизирано в Москва, което поставя под въпрос легитимността на СССР като съюз на равноправни републики.
Причината Русия да нападне Украйна, според д-р Николов е, че руското политическо ръководство я възприема като част от европейското суверенно геополитическо пространство. Целта на Кремъл не е само военна или териториална, а насочена към подкопаване на европейския модел на суверенитет, свобода и демокрация.
С решението си да застане зад Украйна, дори в контекста на отслабваща подкрепа от страна на САЩ, Европейският съюз доказва, че приема Украйна като неразделна част от своето политическо и ценностно пространство. По този начин ЕС утвърждава себе си като полюс на сила и свобода, независим от НАТО. Подкрепата за Украйна е не просто политически акт, а израз на идентичността на Съюза – като защитник на демокрацията и международния ред. Още: Пропаганда, корупция и разузнаване: Оръжията на Кремъл на Балканите (ВИДЕО)
Гледайте целият разговор на Кънчо Кожухаров и д-р Пламен Николов във видеото.
