С принципи, не с твърди правила ще се пази личната неприкосновеност в медиите ни

Попитан дали чрез Комисията за защита на личните данни може да се окаже натиск заради принципите, председателят ѝ призна, че винаги може да има натиск, но органът е мандатен (5 години) т.е. това е гаранция за добросъвестност. От 2002 година досега има 90 жалби срещу медии при общо 15-20 000 жалби към КЗЛД, като за основателни са намерени 8-9, а 2 са отменени от съда, каза Караджов. Той припомни, че всяко решение на КЗЛД за глоба (4% от оборота на компанията или до 20 млн. евро) може да се обжалва пред съда.

АЕЖ поиска от Радев да наложи вето върху скандалния закон за личните данни, цензуриращ медиите

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България изрази притеснение и отправи критика към решението на парламента да приеме окон...

Прочети повече

Караджов подчерта, че медиите са освободени от администраторската функция при събиране на данни – нямат задължения да отговарят на субекта на данните, които се събират, нямат задължение да водят регистър, и т.н. С това той отхвърли тезите, че новият закон е рестриктивен и налага цензура. Занимаваме се само с правото на някое лице на неприкосновеност, заяви Караджов.

На въпрос на БНТ как в крайна сметка ще се извършва контрол, Караджов отвърна – чрез 10-те принципа, не правила, въведени вече в Закона за личните данни. Даден беше и пример за критерий – доколко информацията е достъпна публично и без оповестяване от конкретната медия. Например, ако субектът на разследване сам е разпространил данни. Имало значение и дали става въпрос за публична информация или не, дали се говори за публична личност или не.

В България няма закон за медиите, за разлика от други страни-членки – да речем в Австрия и Германия, оплака се Караджов. И добави – ние не преценяваме дали става въпрос за жълта журналистика или не.