С принципи, не с твърди правила ще се пази личната неприкосновеност в медиите ни

Личните данни по начало се обработват от 2002 година. По старите правила журналистите трябваше още когато почнат разследване, да имат ясни основания, на които да събират и разпространяват информация към конкретния случай. Новото сега е, че журналистите са освободени от задължението за основание да събират информация, но трябва да преценят дали събраната информация може да бъде публикувана на база законовите промени заради GDPR. Затова Законът за защита на личните данни предлага принципни правила, съобразно които журналистите да преценят дали събраната лична информация е законосъобразно да бъде оповестена. Това заяви председателят на Комисията за защита на лични данни (КЗЛД) Венцислав Караджов.

Още: Прогноза за времето - 13 август 2025 г. (сряда)

Още: Ако пътувате през нощта в сряда и четвъртък: Внимавайте на тунел "Големо Бучино"

Попитан дали чрез Комисията за защита на личните данни може да се окаже натиск заради принципите, председателят ѝ призна, че винаги може да има натиск, но органът е мандатен (5 години) т.е. това е гаранция за добросъвестност. От 2002 година досега има 90 жалби срещу медии при общо 15-20 000 жалби към КЗЛД, като за основателни са намерени 8-9, а 2 са отменени от съда, каза Караджов. Той припомни, че всяко решение на КЗЛД за глоба (4% от оборота на компанията или до 20 млн. евро) може да се обжалва пред съда.

Караджов подчерта, че медиите са освободени от администраторската функция при събиране на данни – нямат задължения да отговарят на субекта на данните, които се събират, нямат задължение да водят регистър, и т.н. С това той отхвърли тезите, че новият закон е рестриктивен и налага цензура. Занимаваме се само с правото на някое лице на неприкосновеност, заяви Караджов.

На въпрос на БНТ как в крайна сметка ще се извършва контрол, Караджов отвърна – чрез 10-те принципа, не правила, въведени вече в Закона за личните данни. Даден беше и пример за критерий – доколко информацията е достъпна публично и без оповестяване от конкретната медия. Например, ако субектът на разследване сам е разпространил данни. Имало значение и дали става въпрос за публична информация или не, дали се говори за публична личност или не.

Още: Военен дрон изплува на плаж в Созопол (СНИМКИ)

Още: Съветът за административна реформа заседава: На фокус са общините

В България няма закон за медиите, за разлика от други страни-членки – да речем в Австрия и Германия, оплака се Караджов. И добави – ние не преценяваме дали става въпрос за жълта журналистика или не.