X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

В пандемията българите преоткриват селото

2836
В пандемията българите преоткриват селото
Снимка: БГНЕС
В човешката история пандемиите са водели до падения и възходи, включително са причинявали войни, залези на империи, отприщвали са миграционни процеси и са пораждали икономически и социални сътресения. Пандемията от коронавирус, с която живеем в България вече от 13 месеца, донесе промяна – демографска промяна. Тенденциите се виждат от официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналата година.

Рекордно голяма смъртност, повече установяващи се в страната, отколкото напуснали я (поне според данните на НСИ) и промяна във вътрешната миграция - от града към селото. С много малки изключения тези промени обаче са все негативни.

Най-високата смъртност откакто се води статистика

Броят на починалите през 2020 г. е 124 735 души. Това е най-големият брой починали за година в България от 1920 година – откакто се води такава статистика. Сравнено с предходната 2019 година, ръстът на починалите е 15,4% – с 16 652 повече са били те през 2020 година.

Продължават и големите различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност (умирания на 1000 души население) е по-висок в селата (24,2‰) отколкото в градовете (15,7‰). С най-висока смъртност в страната са областите Видин, Монтана, Кюстендил и Габрово. Най-ниска е тя в София - 13,4‰.

Тази разлика в смъртността показва веднъж разликата във възрастта по регионите, а втори път –достъпността до добри медицински услуги. Областите с по-висока смъртност са с по по-застаряло население и с много по-ниски доходи.

Положителните тенденции 

Едната положителна тенденция е, че за първи път от 2007 г. в България са се заселили повече хора, отколкото са се изселили. Механичния прираст е 30 715 души. Това число е условно, тъй като НСИ брои хората, заявили нов постоянен адрес, но няма задължение и механизъм за отчитане на заминаващите зад граница.

Втората положителна тенденция е, че може би за първи път от един век насам има движение не към градовете, а към селата. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област Пловдив. Областта с най-голям относителен дял в миграционния поток към област Пловдив е София.

С това положителните демографски тенденции, породени от коронакризата, обаче се изчерпват. Това, че много хора се върнаха от чужбина заради загуба на работа или за да бъдат по-близо до семействата си, няма как да компенсира процеса на емиграция, който продължава над 20 години, и с който всички управляващи се борят само с декларации. Това, че хора със спестявания и възможност за дистанционна работа избраха (от епидемична гледна точка) по-безопасния живот на село, не може да компенсира липсата на целенасочена политика към цялата страна, а не само към столицата и още 2-3 по-големи града.

Емиграцията е и главният демографски проблем на България, сочи още статистиката.

Населението намалява 

Към 31 декември 2020 г. населението на България е 6 916 548 души и сравнено с 2019 г. е намаляло с почти 35 хиляди души, или с половин процент.

В същото време раждаемостта остава на горе-долу същите нива. През 2020 г. средният брой живородени деца от една жена е 1,56, което е средно за ЕС ниво, и спрямо 2019 г. намалява само 0,02.

Намалява броят на жените във фертилна възраст: през миналата година той е бил 1 452 хил., като спрямо предходната година намалява с 13 хиляди, а спрямо 2011 г. - със 199 хиляди.

Застаряването продължава 

Средната възраст на българина нараства от 40,4 години през 2001 г. до 44,0 години в края на 2020 година. Застарява населението както в града, така и в селото, като в градовете средната възраст е 43,1 години, а в селата - 46,6 години.

Само вирусът ли е виновен? 

Така от всичките тези цифри и индекси могат да се направят два извода: демографските поражения от коронавируса са големи, но те не са породени само от пандемията, а са дългосрочни последствия от управлението на страната.

Коронавирусът не е виновен за разликата в стандарта на регионите в България, който е в пряка връзка с миграциите, застаряването и качественото здравеопазване. От здравеопазването и управлението на кризата, които са отговорност на правителството, зависи и смъртността от коронавируса. А по смъртност от коронавирус (починали на 1 милион души) България е на четвърто място от 154 държави, след Чехия, Унгария и Босна и Херцеговина.

Нужни са истински стимули 

Разбиването на модела на миграция – от селото към града, от малкия към големия град и от големия град към чужбина – показва, че немалко българи имат желание да се върнат в България или да заживеят на село. Нуждаят се обаче от истински стимули, а не от кухи политически декларации за родния край и за нуждата да се раждат повече деца.

Такъв стимул, макар и негативен, е коронакризата. Тя обаче ще отшуми, а проблемите ще си останат. И ако няма стратегия и целенасочена политика процесът ще продължи - от селото към града и от града към чужбина, докато все повече села изчезват, а населението ще намалява и застарява.

 

Автор: Георги. А. Ангелов, Дойче веле

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com