Защо не достигат местата в детските градини в София?

През 2008 г. кмет на София беше Бойко Борисов, а негов заместник по образованието – Йорданка Фандъкова. Заради срива на информационната система за обслужване на детските градини тогава Фандъкова подаде оставката си, но Борисов не я прие. През февруари общината беше стресната от данните от новата електронна статистика, сочеща, че броят на децата, за които не достигат места в общинските детски градини, е почти два пъти по-голям, отколкото са очаквали общинарите: не три хиляди, а над 5500 места липсват. Тогава Фандъкова каза, че общината ще може да осигури още 2500 места едва към края на 2009 година.

Неизпълнени обещания

През 2018 г. Фандъкова беше казала: "Вярвам, че до 2 години за всяко едно дете над 3-годишна възраст в София ще има място в детска градина, която да е максимално близо до мястото му на живеене." През септември миналата година тя даде ново обещание: "В следващите три години ще може да осигурим места не само за 4-годишните, но и за всички деца от 3 до 6 години".

И така стигаме до май тази година, когато общината вероятно отново е изненадана, защото над 12 000 деца остават извън системата – при положение, че миналата година тази бройка е била около 10 000, а средният брой на родените в София деца през последните 5 години се движи между 13 000 и 13 500 деца.

В същото време броят на детските градини в София расте. По данни на Националния статистически институт (НСИ), през 2010-2011 г. местата в детските градини в столицата са били 32 388, а през учебната 2020/21 са достигнали 43 148.

Как е възможно да нарастват местата в градините, а да няма място за все повече деца?

Възможните обяснения

Причините могат да са следните: Първо – бихме могли да приемем, че тази година за място в общинска детска градина са кандидатствали много родители на деца без шансове за класиране, и които в предишни години изобщо не са си правили труда. Известно е, че от тази година родителите, чиито деца остават без място, имат право на компенсация от около 300 лева. За целта обаче условието е детето да е кандидатствало, и да не е прието.

Друга възможна причина е, че нито в Столична община, нито в НСИ знаят истинската бройка на децата, които живеят в София и са на възраст за ясла или градина, от което планирането куца. Това може да се види в данните на НСИ, според които в София има места за 98 от 100 деца.

Предполага се, че когато общината дава разрешения за строеж на жилищни блокове, трябва да се предвиди, че от това ще нараства нуждата от нови места в детски градини, тъй като новозаселилите се ще са предимно млади семейства, много от които вероятно с деца. Но такова планиране няма.

На следващо място идва това, че общината строи детски градини, но не където са нужни, а където е по-лесно. В Нови Искър, примерно, има недостиг от 75 места, но общината е планирала да разкрие нови 150 места. До 2023 г. са планирани нови детски градини и групи за малко над 7000 места. Съдейки по досегашния опит с осъществените планове на общината, това няма да се случи в пълен размер.

Дори и столичната община да направи чудеса, да построи и разшири още 100 градини, колкото грубо сметнато са необходими, за да бъде преодолян недостигът, пак няма да има места за всички деца. Проблемът няма да бъде решен.

Основната причина

Основната, голямата причина е, че през последните 30 години не е спирал потокът към София – младите хора продължават да идват в столицата заради работата и по-добрите стандарт на живота и перспективи за развитие. Докато децата в България намаляват от 2009 г., в София техният брой остава почти постоянен и дори нараства: през 2010 г. в София са родени 11 186 деца от общо 74 234 в страната, а десет години по-късно от общо 59 440 родени, на София се падат 13 156 новородени. Почти всяко четвърто българско дете се ражда в София. Към това трябва да добавим и децата, които са родени в страната, но се местят в столицата с родителите си. Те не са чак толкова много: от всички кандидатствали тази година за място в градина деца едва 1000 не са родените в София. 

Кандидат-депутатка от ГЕРБ призова в социалните мрежи да се върне софийското жителство от времето на соца. Но няма как в 21 век със сталинистки методи хората да бъдат спирани да живеят там, където имат перспектива.

Повече децентрализация

Тенденцията, в която столицата изсмуква младите от цялата страна, може да бъде спряна само с политика на децентрализация и целенасочени инвестиции към нуждаещите се региони. Само ако София престане да бъде този притегателен център, какъвто е днес, има някакъв шанс. Тоест, имаме нужда от нова управленска философия, от нова матрица. А демографските тенденции от последната ”Ковид”-година показаха, че българинът не държи да живее непременно в София.

Автор: Георги А. Ангелов, Дойче веле