Заплахата от астероиди може да е много по-сериозна, отколкото се смяташе досега

22 март 2023, 08:40 часа 7513 прочитания 0 коментара

Нов анализ сочи, че само през последния милион години Земята е претърпяла поне четири удара на небесни тела с диаметър над един километър. Ако тези изводи се потвърдят, ще се окаже, че сме подценили силно нивото на астероидната заплаха за нашата планета и цивилизация.

Още: Магнитна буря за петък, 8 август 2025: Прогноза от САЩ

Още: След 300 години "Вояджър" ще стигне до началото на края – и ще му отнеме 30 000 г., за да го премине

Учени преоцениха шансовете астероид да се разбие в Земята на Свети Валентин 2046 г.

Падането на голям астероид може да бъде изключително опасно за живота на Земята и още повече за нашата цивилизация. В миналото те многократно са предизвиквали глобални и локални катастрофи. Но не е лесно да се оцени честотата на подобни удари: геоложката активност на планетата и ерозията бързо заличават всички следи. Затова учените обикновено се фокусират върху свидетелства, които не са на повърхността на Земята, а на Луната.

Тя се намира близо и трябва да е получила приблизително същия брой удари, а техните кратери продължават да съществуват много милиони години. Друг източник на информация за рисковете се предоставя от броя и размера на близките до Земята небесни тела, потенциално способни да се сблъскат с нашата планета. Изчисления показват, че астероиди и комети, по-големи от километър, падат на Земята средно на всеки 600 – 700 хиляди години.

Още: Магнитна буря за четвъртък, 7 август 2025: Прогноза от САЩ

Още: Учени предупреждават за опасност от космически урагани

Видео показва последствията от падането на астероиди на Земята

Но нова работа на учени от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА дава много по-плашещи числа. Според тях само за последния милион години Земята е претърпяла поне четири удара. Доклад за това е огласен на неотдавнашната 54-та научна конференция за Луната и планетите (LPSC).

Използвайки сателитни снимки и данни от лидарно сканиране, получени от различни ъгли, Джеймс Гарвин и колегите му са съставили 3D карти на четири големи кратера с резолюция до четири метра. След това те били анализирани с помощта на алгоритъм, предназначен да търси кръгли структури на повърхността на Марс. Системата открила следи от кръгъл вал, разположени много по-далеч от намерените преди и незабелязани в предишни работи.

Не един, поне два астероида са погубили динозаврите

Още: Земята, Марс, Венера… Имало е още една планета в Слънчевата система

Още: "Нов план": НАСА мисли за ядрен реактор на Луната

И четирите изследвани кратера се оказали много по-големи от предишните оценки. Например диаметърът на кратера Пантасма (Никарагуа, възраст около 800 хиляди години) според новите данни не е 14,8 километра, а повече от 35; кратерът Жаманшин (Казахстан, 870 хиляди години) „нараснал“ от 13 на 30,4 километра. Тези показатели свидетелстват, че кратерите са оставени от много по-масивни небесни тела, отколкото се смяташе досега.

Възможно е кратерите, разглеждани от Гарвин и неговите съавтори, да са се появили в резултат на падане на обекти с диаметър над един километър. В същото време възрастта на най-стария от тях е максимум 1,05 милиона години. Излиза, че през този период Земята е претърпяла поне четири подобни удара. А ако вземем предвид факта, че по-голямата част от повърхността на планетата е покрита с океани, тогава броят им може да достигне 10 – 11.

Колко метеорита падат на Земята всяка година?

Новите оценки са коренно различни от общоприетите. Затова много специалисти заявиха, че са необходими по-сериозни аргументи за доказателство. Възможно е слабите пръстеновидни структури, открити от алгоритъма, да са отломки и почва, изхвърлени от удара и да не са свързани със самите кратери. Вероятно те са се образували в резултат на ерозията на древните кратери. Нови изследвания ще помогнат да се изясни всичко това, преди всичко полеви проучвания, с изследване на състава на местните скали.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес