Планетата, която може да сложи край на живота на Земята

Астрофизикът Стивън Кейн обяснява, че неговият експеримент има за цел да отговори на два забележителни пропуска в планетарната наука. Първият е разликата между размера на земните планети и газовите гиганти в нашата Слънчева система. Най-голямата планета от земен тип е Земята, а най-малкият газов гигант е Нептун, който е четири пъти по-голям и 17 пъти по-масивен от Земята. Между тях според учения очевидно има пропуск.

„В други звездни системи има множество масивни планети в тази празнина. Наричаме ги суперземи“, обяснява Кейн.

Другият пропуск е между Марс и Юпитер. „Планетолозите често искат да има нещо средно между тези две планети“, казва той.

Тези пропуски биха могли да предложат важна представа за устройството на нашата Слънчева система и за еволюцията на Земята. За да ги запълни, Кейн провел компютърни симулации на планета между Марс и Юпитер с различни маси и след това наблюдавал ефектите върху орбитите на всички други планети.

Слънчевата система се оказа изключително рядко явление във Вселената

Резултатите, публикувани в Planetary Science Journal, определено били катастрофални за Слънчевата система. „Тази измислена планета дава тласък на Юпитер, който е достатъчен да дестабилизира всичко останало – пояснява Кейн. – Въпреки че много астрономи мечтаят за тази допълнителна планета, добре е, че я няма.“

Юпитер е много по-голям от всички други планети, взети заедно; масата му е 318 пъти по-голяма от тази на Земята, така че гравитационното му влияние е голямо. Ако суперземя, преминаваща звезда през Слънчевата система или друг небесен обект смути Юпитер дори леко, всички останали планети ще бъдат засегнати дълбоко.

В зависимост от масата и точното местоположение на тази хипотетична планета нейното присъствие може в крайна сметка да изхвърли Меркурий и Венера, както и Земята от Слънчевата система. Освен това може да дестабилизира орбитите на Уран и Нептун, като ги отпрати в Открития космос.

Такава суперземя ще промени формата на орбитата на нашата Земя, правейки я много по-малко годна за живот, отколкото е днес, но може и да сложи край на живота изцяло.

Защо смятаме, че съществува Планетата X?

Когато Кейн намалил масата на планетата и я поставил директно между Марс и Юпитер, установил, че е възможно планетата да остане стабилна за дълъг период от време. Но само малки движения в която и да е посока и „нещата ще станат лоши“, казва той.

Изследването има значение за способността на планетите в други звездни системи да приемат живот. Въпреки че газови гиганти, подобни на Юпитер, далеч от своите звезди, се срещат само в около 10%, тяхното присъствие може да реши дали съседните планети ще имат стабилни орбити.

Тези резултати накарали Кейн да се възхити на деликатния ред, който държи планетите заедно около Слънцето. „Нашата Слънчева система е по-фино настроена, отколкото оценявах преди. Всичко това работи като сложни часовникови зъбни колела. Добавете повече предавки и всичко ще рухне”, казва ученият.