Сирийският президент Ахмед ал-Шараа и директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева обсъдиха в неделя, 9 ноември, възможностите за сътрудничество с цел стимулиране на икономическото развитие на Сирия.
Макар приемането на еврото да е важна стъпка, само по себе си то не гарантира по-висок жизнен стандарт. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на конференцията на високо равнище "България на прага на еврозоната", която се провежда в резиденция "Бояна" днес (4 ноември) и е част от комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година.
Световният публичен дълг се повишава и се очаква да премине над прага от 100 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) към 2029 г., което ще бъде най-високото ниво от 1948 година.
Дълговата криза във Франция показва слаба склонност към разпространение в други страни от еврозоната, което прави ситуацията в Европа доста по-различна спрямо кризата със суверенните дългове преди близо 13 години, една от ключовите характеристики на която бе именно прехвърлянето на дълговите проблеми и към други европейски страни.
Бъдещето на глобалните финанси неизбежно ще бъде дигитално, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които продължават във Вашингтон. Финансовата система винаги е била сред първите, които възприемат технологични иновации – от телеграфа и интернет до блокчейните днес, отбеляза Георгиева.
"Това, което стана ясно в късните часове на нощта е, че от АЛДЕ са поискали спиране на еврофондовете на България. Заради кефа на голямото "Д" 6 млрд. евро няма да стигнат до българските граждани и фирми.
България няма да променя данъчната си система и политика, категорична е финансовият министър Теменужка Петкова пред медиите във Велико Търново след като в публичното пространство отново се появи полемика "за" или "против" промяна на данъчната система и политика на България, която пък бе породена от заключенията на последната редовна мисия на Международния валутен фонд у нас и дадените от него препоръки за отмяна на плоския данък, предаде БНР.
"Тази препоръка, свързана с въвеждането на прогресивното подоходно облагане, МВФ я прави не за първи път, но към настоящия момент тази тема не стои на дневен ред пред правителството.
За да се реализират напълно ползите от приемането на еврото в България, да се повиши трайно жизненият стандарт и да се избегнат макрофинансови дисбаланси, отговорните за взимането на политическите решения лица трябва да засилят фискалната дисциплина, да управляват рисковете от прехода към еврозоната и да ускорят реформите.
Живеем в свят на дълбока несигурност, с тектонични размествания в глобалната търговия и продължаващо геополитическо напрежение - като всичко това може да има значително въздействие върху растежа и инфлацията.
Международният валутен фонд (МВФ) препоръча на България спешно да вземе мерки за овладяване на разпуснатите публични финанси от гледна точка на големите заплати в администрацията и в краткосрочен план - още в бюджета за следващата година - да вдигне осигуровките, да "развърже" вдигането на минималната заплата със социални и други плащания и да повиши данъците върху жилищните имоти и акцизите.
Започна редовната годишна мисия на Международния валутен фонд (МВФ) в България, като началото бе дадено с откриваща среща с министъра на финансите Теменужка Петкова, съобщиха от пресцентъра на финансовото ведомство.
Делегация на Международния валутен фонд (МВФ) ще пристигне на посещение в Букурещ в периода 3-12 септември 2025 г., съобщава новинарският сайт Хотнюз, цитиран от БТА.
Френският финансов министър Ерик Ломбар намекна днес, че съществува риск Международният валутен фонд (МВФ) да се намеси в икономиката на Франция, ако правителството на малцинството на премиера Франсоа Байру не получи поискания вот на доверие от Националното събрание (долната камара на парламента) на 8 септември, предаде БТА.
Светът е изправен пред глобална валутна криза и стабилността на цялата финансова система е под заплаха, алармира икономистът Даниел Олтман в материал за авторитетното американско издание Foreign Policy.
Международният валутен фонд (МВФ) препоръча на България спешно да вземе мерки за овладяване на разпуснатите публични финанси от гледна точка на големите заплати в администрацията и в краткосрочен план - още в бюджета за следващата година - да вдигне осигуровките, да "развърже" вдигането на минималната заплата със социални и други плащания и да повиши данъците върху жилищните имоти и акцизите.
Светът е изправен пред глобална валутна криза и стабилността на цялата финансова система е под заплаха, алармира икономистът Даниел Олтман в материал за авторитетното американско издание Foreign Policy.
Започна редовната годишна мисия на Международния валутен фонд (МВФ) в България, като началото бе дадено с откриваща среща с министъра на финансите Теменужка Петкова, съобщиха от пресцентъра на финансовото ведомство.
"Това, което стана ясно в късните часове на нощта е, че от АЛДЕ са поискали спиране на еврофондовете на България. Заради кефа на голямото "Д" 6 млрд. евро няма да стигнат до българските граждани и фирми.
За да се реализират напълно ползите от приемането на еврото в България, да се повиши трайно жизненият стандарт и да се избегнат макрофинансови дисбаланси, отговорните за взимането на политическите решения лица трябва да засилят фискалната дисциплина, да управляват рисковете от прехода към еврозоната и да ускорят реформите.
Делегация на Международния валутен фонд (МВФ) ще пристигне на посещение в Букурещ в периода 3-12 септември 2025 г., съобщава новинарският сайт Хотнюз, цитиран от БТА.
Макар приемането на еврото да е важна стъпка, само по себе си то не гарантира по-висок жизнен стандарт. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на конференцията на високо равнище "България на прага на еврозоната", която се провежда в резиденция "Бояна" днес (4 ноември) и е част от комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година.
България няма да променя данъчната си система и политика, категорична е финансовият министър Теменужка Петкова пред медиите във Велико Търново след като в публичното пространство отново се появи полемика "за" или "против" промяна на данъчната система и политика на България, която пък бе породена от заключенията на последната редовна мисия на Международния валутен фонд у нас и дадените от него препоръки за отмяна на плоския данък, предаде БНР.
"Тази препоръка, свързана с въвеждането на прогресивното подоходно облагане, МВФ я прави не за първи път, но към настоящия момент тази тема не стои на дневен ред пред правителството.
Бъдещето на глобалните финанси неизбежно ще бъде дигитално, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които продължават във Вашингтон. Финансовата система винаги е била сред първите, които възприемат технологични иновации – от телеграфа и интернет до блокчейните днес, отбеляза Георгиева.
Френският финансов министър Ерик Ломбар намекна днес, че съществува риск Международният валутен фонд (МВФ) да се намеси в икономиката на Франция, ако правителството на малцинството на премиера Франсоа Байру не получи поискания вот на доверие от Националното събрание (долната камара на парламента) на 8 септември, предаде БТА.
Живеем в свят на дълбока несигурност, с тектонични размествания в глобалната търговия и продължаващо геополитическо напрежение - като всичко това може да има значително въздействие върху растежа и инфлацията.
Дълговата криза във Франция показва слаба склонност към разпространение в други страни от еврозоната, което прави ситуацията в Европа доста по-различна спрямо кризата със суверенните дългове преди близо 13 години, една от ключовите характеристики на която бе именно прехвърлянето на дълговите проблеми и към други европейски страни.
Сирийският президент Ахмед ал-Шараа и директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева обсъдиха в неделя, 9 ноември, възможностите за сътрудничество с цел стимулиране на икономическото развитие на Сирия.
Световният публичен дълг се повишава и се очаква да премине над прага от 100 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) към 2029 г., което ще бъде най-високото ниво от 1948 година.