Светът е изправен пред глобална валутна криза и стабилността на цялата финансова система е под заплаха, алармира икономистът Даниел Олтман в материал за авторитетното американско издание Foreign Policy. Вече сме навлезли в непозната територия - седем големи икономики имат дългове, надхвърлящи годишния им БВП, а това никога не се е случвало в комбинация с толкова високи лихвени проценти. Техните валути са готови за серия от девалвации, напомнящи азиатската и руската финансова криза от края на 90-те години, но в много по-голям мащаб.
Кои са 7-те държави със свръхголеми дългове?
По оценки на Международния валутен фонд (МВФ) - Канада, Франция, Италия, Япония, Испания, Обединеното кралство и Съединените американски щати имат дълг, който се равнява на повече от 100% от техния национален брутен вътрешен продукт. По-голямата част от тази група, наречена в случая D-7 (6 от държавите са от Г-7, всички без Испания), взе сериозни заеми по време на световната финансова криза и отново по време на пандемията COVID-19. Япония плува в дългове вече четвърт век.
Още: Еврото премина нова психологическа граница спрямо долара
И все пак, що се отнася до зависимостта на D-7 от световните кредитни пазари, сега нещата са най-лоши.
По-точен показател за способността на тази група държави да изплаща задълженията си, е съотношението на дълг без финансови активи към БВП. По този показател Канада е в малко по-добро състояние от останалите страни. Само че за групата съотношението се оценява на 100% през тази година и никога не е било по-голямо в момент, когато лихвените проценти също са толкова високи. Дори след Голямата рецесия съотношението беше по-ниско. И въпреки че в началото на пандемията то бе малко по-високо, тогава лихвените проценти бяха доста ниски.
Всъщност лихвените проценти по облигациите, емитирани от D-7, са се повишили със стотици базисни точки през последните три години. По-нататъшният натиск върху кредитните пазари, откъдето и да идва той, ще затрудни заемите на всички тях, а рисковете ще се задълбочат и за инвеститорите. Причината - доходността на ценните книжа, емитирани от D-7, обикновено се движи паралелно. Тези ценни книжа на стойност трилиони долари са тясно свързани и падане на една плочка от доминото може да ги срине всичките.
Хитър ефект, който може да се превърне в дефект
Това домино пък вероятно ще бъде първото от поредица валутни девалвации, предизвикани или от спекулиращи инвеститори, или от самите правителства. Тъй като държавите от т.нар. D-7 емитират дълг в собствените си валути, те могат да контролират стойността на задълженията си. Девалвацията на валутите им - обикновено чрез заливане на пазара с конкретната валута и предизвикване на инфлация - прави натрупаните дългове по-малки в сравнение с текущите им данъчни приходи. Това е хитър трик, с който се избягва неприятната политика на намаляване на разходите или повишаване на данъците.
Снимка: iStock
Подобно нещо се е случвало в недалечното минало, когато големите икономики са се борили с високи нива на дълг, опитвали са се да предотвратят спекулациите с валутите си или и двете - Франция през 50-те години на 20-и век, Обединеното кралство през 60-те години и Италия през 90-те години на 20-и век.
Но инвеститорите могат да бъдат и тези, които да задействат девалвацията. Ако смятат, че дадена страна скоро ще претърпи бърза инфлация, че облигациите ѝ може да не бъдат изплатени или че тя сама ще инициира девалвация, тогава те започват да продават нейните ценни книжа и валута на свободния пазар. В крайна сметка девалвацията ще унищожи стойността на ценните книжа в портфейлите на инвеститорите. Така че веднага щом заподозрат, че предстои девалвация, те имат стимул да продадат всички активи, деноминирани в тази валута.
Подобни събития могат да започнат без предупреждение и да се ускорят с главоломни темпове, като накарат правителствата да се мъчат да рефинансират дълговете си. Ако девалвацията се разпространи широко, централните банки обикновено трябва да се намесят и да използват резервите си, за да изкупуват собствените си валути. Междувременно обаче несигурността повишава лихвените проценти, което прави заемането на средства още по-трудно.
Още: Паунд - лев. Колко струва един британски паунд към български лев днес, 7 август /валутен калкулатор/
Три механизма за разпространение на девалвацията и срив на гиганти
Всичко това нямаше да бъде толкова голям проблем за световната икономика, ако девалвацията се ограничаваше до една-единствена държава, дори това да е голяма икономика. Но всяка девалвация вероятно ще се разпространи благодарение на поне три механизма.
Един от тях е класически. Когато Обединеното кралство девалвира през 1967 г., Испания, Португалия, Ирландия и няколко други държави бързо последваха примера на Великобритания. Те не искаха техните износители да бъдат в неизгодно положение спрямо един от най-важните им търговски партньори. Затова по същество възстановиха същите условия на търговия, каквито имаха преди. Ако Съединените щати девалвират рязко долара - например чрез намаляване на лихвените проценти и умишлено предизвикване на по-висока инфлация - страни като Канада, Мексико и Китай могат да последват примера им.
Второ, девалвациите имат тенденция да се разпространяват и поради поведението на самите инвеститори. Когато в портфейлите на големи инвеститори има значително преоценяване на даден актив, както би било при девалвация, инвестиционните мениджъри са склонни да преоценят рисковете на други подобни активи. Например девалвацията на щатския долар може да накара мениджърите да стигнат до заключението, че канадските ценни книжа също са по-рискови, дори и да се абстрахират от търговските връзки между страните.
Снимка: iStock
Това поведение може да накара мениджърите да намалят притежаваните от тях активи от цял клас подобни активи, така че една девалвация да предизвика разпродажба, която да засегне няколко държави. Това се случи в Източна Азия през 1997 г. и в Русия през 1998 г. Инвеститорите започнаха да се съмняват в стойността на няколко валути и един след друг изтеглиха парите си. Всички държави девалвираха и само Русия фактически не изплати дълга си. Последваха спасителни операции, правителствата наложиха строги мерки за икономии и жизненият стандарт се срина. В Южна Корея БВП на глава от населението спадна с една трета в доларово изражение между 1997 и 1998 г.
По онова време внезапният срив на толкова много валути изненада пазарите. Инвеститорите не разбраха колко свързани са техните рискове. Портфейлите им не бяха достатъчно диверсифицирани, за да избегнат катастрофата. Азиатската и руската криза доведоха до срив на Long-Term Capital Management - тогава един от най-големите хедж фондове в света. Този път, когато са замесени много по-големи икономики, може да паднат още гиганти.
Още: МВФ: Жилищните пазари в Европа са силно надценени, това крие рискове
Третият източник на заразяване е специфичен за големите икономики и затова не е бил налице по време на азиатската и руската криза. Тъй като големите централни банки държат ценни книжа, деноминирани във валутите една на друга, девалвацията на която и да е от тях може да намали стойността на всичките им резерви, отслабвайки способността им да защитят собствените си валути от спекулации. Разбира се, Федералният резерв на САЩ има сравнително малки позиции в евро и йени, но позициите в долари и евро на другите централни банки са много по-големи.
Най-трудната ситуация може да възникне - както се случи по време на последната световна финансова криза - сред страните, които споделят една централна банка. В еврозоната не всяка държава би подкрепила девалвация. Германия е в много по-добра фискална позиция от Франция, Италия и Испания и не е склонна да приеме инфлацията, свързана с по-евтино евро. Така, подобно на Гърция през 2010 г., Франция, Италия и Испания биха могли да бъдат принудени да потърсят спасителни пакети за рефинансиране на дълговете си – само че този път пакетите биха били много по-големи. Ако тези страни се нуждаят от трилиони долари, за да уредят дълговете си, натискът върху кредитните пазари може да доведе до повишаване на дългосрочните лихвени проценти в целия свят.
Още: Кой ще употреби КЗК и КЗП на прага на еврото: БНБ с притеснения
Тревожните сигнали
Въпреки че страните от D-7 досега са успели да поддържат дълговете си, пазарите изпращат някои тревожни сигнали. Напоследък огромни суми пари се прехвърлят от държавни облигации към корпоративни ценни книжа. В момента японските облигации са близо до най-високата си доходност от края на първото десетилетие на 21-ви век. Останалите страни от D-7 отчитат най-високите си доходности за повече от десетилетие, но нивата на дълг през второто десетилетие от века бяха по-управляеми.
В САЩ доходността на 30-годишните държавни облигации се доближава до 5% въпреки (или може би поради) преминаването на Министерството на финансите към стратегия за краткосрочно финансиране. Тъй като възможностите му се стесняват, ведомството преструктурира заемите си по-често, за да избегне плащането на нарастващи лихви по дългосрочните дългове. Още по-притеснително е, че то все повече разчита на първични дилъри (главно големи банки) за рефинансиране на дълговете си, което означава, че другите инвеститори проявяват по-малък интерес към ценните му книжа.
Всъщност, откакто нивата на дълг започнаха да достигат рекордни височини и инфлацията започна да подкопава стойността на валутите, инвеститорите търсят сигурно убежище извън основните пазари. Изправени пред поредица от девалвации, те по същество биха играли следната финансова игра: с валутите, които се понижават навсякъде около тях, целта би била да вложат парите си в последните активи, които са запазили стойността си.
Снимка: iStock
Още: Левовете в евро: Какво трябва да знаем за двойното обозначаване на цените
Къде инвеститорите търсят убежище?
Сред традиционните фаворити се откроява златото. Откакто Федералният резерв на САЩ започна кампанията си за затягане на политиката през 2022 г., цената му в долари се е повишила със 70%.
Междувременно швейцарският франк се е повишил със 17% спрямо долара и със 7% спрямо еврото.
Биткойнът, макар и много по-нестабилен, е почти утроил стойността си.
Още: Тръмп повлия на курса на долара спрямо еврото, защото не иска да признае икономически проблем
Някои инвеститори все още виждат ценните книжа, деноминирани в евро, като сигурно убежище, вероятно предполагайки, че Германия ще бъде спасителният пояс.
Засега пазарите са относително спокойни. Но МВФ очаква натискът върху държавните бюджети да се засили, защото митата ограничават глобалния растеж. Икономическите експерти в държавите от т.нар. група D-7 продължават да предупреждават за фискални кризи. Без реалистична перспектива за намаляване на дълговете си чрез по-високи данъци или по-ниски разходи, страните от D-7 са на път към девалвация. Ще се опитат ли да се справят сами, или ще чакат пазарите да ги принудят?
Източник: Даниел Олтман - икономист и старши редактор във Foreign Policy
