Лаура Кьовеши приключва 7-годишния си мандат като ръководител на Европейската прокуратура (EPPO) днес.
Тя оставя след себе си институция, която разследва измами за над 67 милиарда евро,и работа, която е оценена положително от Европейската комисия. Въпреки това, Кьовеши предупреди в интервю за Politico преди напускането си, че независимостта и ефективността на EPPO са застрашени от недофинансиране, бюрократични пречки и политически натиск.
Лаура Кьовеши ще бъде заменена от 1 ноември от германския прокурор Андрес Ритер, назначен за седемгодишен мандат да ръководи Европейската прокуратура, пише News.ro.
Още: България стартира процедура за нов европейски прокурор
През октомври 2019 г. Кьовеши стана първият главен прокурор на Европа, след като ръководеше Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния. Европейската прокуратура, със седалище в Люксембург, започна оперативната си дейност на 1 юни 2021 г. с компетентност да разследва и повдига обвинения за престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, включително измами с европейски средства, корупция и сериозни трансгранични измами с ДДС.
Наскоро Европейската комисия оцени, че Европейската прокуратура функционира много ефективно. Според данните, представени в оценката, броят на активните разследвания се е увеличил от 515 през 2021 г. на 3602 в края на 2025 г. Според годишния доклад на Европейската прокуратура за 2025 г., оценката на щетите по текущите разследвания достигна 67,27 милиарда евро. Тази сума представлява предполагаемите щети по разследваните случаи, а не възстановените средства или вече доказаните в съда измами.
Само през 2025 г. европейските прокурори са започнали 2030 нови разследвания, което е с приблизително 35% повече от предходната година, а процентът на осъдителните присъди по дела, решени с присъда, е бил почти 95%.
Европейската комисия подчерта приноса на Европейската прокуратура в борбата с измамите срещу бюджета на ЕС, но също така установи трудности по отношение на човешките и финансовите ресурси, както и в сътрудничеството с националните органи.
Източник: БГНЕС
Опити за сплашване
В интервю за Politico преди края на мандата си, Лаура Кьовеши предупреждава, че постигнатите резултати не гарантират бъдещето на Европейската прокуратура и че институцията рискува постепенно да бъде отслабена, ако не получи необходимите ресурси и правни инструменти.
„Ключовото предизвикателство за Европейската прокуратура и по-специално за моя наследник ще бъде запазването на независимостта и доверието в нея“, каза тя.
В интервюто Кьовеши осъжда недостатъчното финансиране, отлагането на законодателните реформи и административните пречки, които възпрепятстват работата на европейските прокурори.
Още: Лаура Кьовеши: Разследваме измами за над 45 млрд евро от бюджета на ЕС
Според Кьовеши Европейската прокуратура ще се нуждае от 230 европейски делегирани прокурори, но наличното финансиране покрива само 180. Тя критикува и отношението на някои европейски политици и служители към криминалните разследвания, заявявайки, че в Брюксел има хора, които сякаш се смятат за над закона. Кьовеши твърди, че независимостта на съдебната система се защитава от политиците, стига разследванията да не са насочени към тях или към техните близки сътрудници, но че това отношение се променя, когато разследванията засягат техните интереси.
Кьовеши споменава, наред с други неща, ситуацията в Гърция, където според нея Европейската прокуратура се е сблъскала с един от най-очевидните опити за сплашване в контекста на разследвания за предполагаеми измами с европейски селскостопански субсидии.
Тя също така обръща внимание на конфликтите на юрисдикция между Европейската прокуратура и националните съдебни органи, които могат да забавят или блокират разследванията. На въпроса дали има предвид разследването за обществените поръчки на ваксини срещу COVID-19, известно като „Pfizergate“, Кьовеши отказа да коментира конкретни случаи. Въпреки трудностите, Кьовеши смята, че Европейската прокуратура е доказала, че може да се бори с трансграничните измами и да допринесе за защитата на бюджета на Европейския съюз.
Тя описва ръководенето на Европейската прокуратура като най-трудната позиция в кариерата си, но казва, че не би променила нищо, ако трябва да започне отначало.
На въпроса какви са личните ѝ планове за бъдещето, първият ръководител на Европейската прокуратура не даде ясен отговор. „Нека не говорим за личните ми планове. Нека се съсредоточим върху Европейската прокуратура. Ще видим, след като приключа мандата си“, отговори тя.
