Декарбонизация и конкурентоспособност - тези два приоритета, свързани помежду си, са залегнали в плана на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. ЕС към момента се движи в правилната посока към целта, но скоростта на напредъка остава твърде ниска, гласи оценка на Европейската обсерватория за климатична неутралност (ECNO).
В нов свой доклад за състоянието на прогреса към пълна климатична неутралност до средата на века изследователите отчитат, че 12 от 13 показателя дават положителен принос. Най-напред вървим в развитието на чистите технологии - там ЕС е на прав път. Електрификацията и справедливият преход са бавни, а сектори като мобилност, земеделие и храни, обновяване на сградите се движат "прекалено бавно" към целта с хоризонт 2050 г. Единственият компонент, който е в грешната посока, е финансирането, сочат данните от доклада.
ECNO - независима инициатива, която цели да помогне на ЕС по пътя към климатичната неутралност - структурира анализа си около 13 основни елемента на прехода. Проследяват се промените в шестгодишна тенденция за близо 150 показателя, като също се отчита очакваното въздействие на политиките. Тази година се анализират промените и през призмата на по-широките цели на ЕС, а именно конкурентоспособност, устойчивост и благосъстояние на гражданите.
Инвестициите изостават
Въпреки че много важни развития са се ускорили в сравнение с оценката от миналата година, настоящият темп на прехода все още не е достатъчно бърз. Инвестициите изостават, което подчертава необходимостта от целенасочени коригиращи политики, за да се осигури сигурност както за бизнеса, така и за гражданите.
Ускоряването на прехода към чиста икономика е от основно значение и за дългосрочната конкурентоспособност и сигурност на Европа. Задълбочаващите се геополитически напрежения създават нестабилна обстановка за това начинание, но също така подсилват аргументите за по-решителни действия. Европейската комисия представи „Сделката за чиста промишленост“ в отговор на тези предизвикателства, като интегрира политическите приоритети в областта на конкурентоспособността и декарбонизацията.
Снимка: iStock
Напредък в областта на чистите технологии
Резултатите за 2025 г. показват положителна динамика в няколко области на политиката. По-специално, има признаци, че индустриалната база и иновационната екосистема на ЕС в областта на чистите технологии се подобряват. Добавената стойност в индустрията за чисти технологии е в растеж, а производствените капацитети се увеличават за ключови технологии като вятърна енергия, слънчеви фотоволтаици, термопомпи, електролизери и батерии.
Още: Природата – инвестиция, която ЕС не може да пропусне
Производството на батерии е на път да надхвърли целта на ЕС от 550 гигаватчаса (GWh) годишно до 2030 г.
Разширяването на слънчевата енергия продължи да надхвърля очакванията с рекордните 65 GW нови инсталирани мощности през 2024 г. За първи път в средата на тази година слънчевата енергия стана най-големият източник на ток в енергийния микс на ЕС.
В промишления сектор се наблюдава подобрение по всички показатели в сравнение с миналата година, особено по отношение на енергийната ефективност, производителността и кръговата икономика на ресурсите, както и използването на възобновяеми енергийни източници.
Тези положителни развития са допринесли за увеличаване на работните места във възобновяемите и свързаните с околната среда сектори, като заетостта също се е повишила в регионите на ЕС, където се развива въгледобивна и тежка промишленост.
Вече има подобряване на оценката за отстраняването на въглероден диоксид – от „погрешна посока“ този елемент се придвижва до категория „твърде бавен напредък“ в доклада на ECNO за тази година.
В повечето от основните области, оценявани от обсерваторията, се очаква съществуващите политики на ЕС да ускорят напредъка.
Финансирането на прехода остава сериозна пречка и забавя напредъка в други области
Въпреки че преходът набира скорост, анализът подчертава сектори и области на политиката, които се сблъскват с препятствия. Финансовите пропуски и несъгласуваните стимули продължават да възпрепятстват инвестициите в декарбонизация на промишлеността и забавят по-широкото търсене на чисти технологии.
През 2023 г. имаше недостиг на инвестиции в климата в размер на 344 млрд. евро, който се прояви особено в бавното темпо на обновяване на сградите, спада в използването на термопомпи, спада в продажбите на електромобили и недостатъчното разширяване на вятърната енергия. В резултат на това електрификацията се развива твърде бавно във всички сектори на енергийно търсене, съответно има риск за по-нататъшното развитие на производството на чисти технологии. То, от своя страна, се подобрява, но с темпове, които вече достигат плато - т.е. няма осезаем растеж. Тези развития поставят под натиск индустриалната конкурентоспособност на ЕС.
Основните причини се коренят в това, че субсидиите за изкопаеми горива и инвестициите в доставките им са се увеличили, докато финансовата подкрепа за възобновяемите енергийни източници е намаляла. Предприятията се сблъскват с предизвикателства като бавно издаване на разрешителни, липса на инфраструктура или неадекватна инфраструктура, ограничен достъп до квалифицирани работници.
Снимка: iStock
Още: Сделката с Тръмп: Спусна ли ЕС бариера пред мечтата си за чиста енергия?
Къде е България в тази картина?
Докато ЕС увеличава дела на възобновяемите източници и намалява емисиите, в България значителен дял от енергийния микс все още се осигурява от въглища и природен газ. Енергийна бедност засяга около 30–35% от домакинствата, което прави уязвими най-бедните слоеве при поскъпване на енергията.
Европейските фондове като Плана за възстановяване и устойчивост, Механизма за справедлив преход, кохезионнине и структурните фондове предлагат финансова подкрепа за модернизация на индустрията, енергийната инфраструктура и жилищния сектор. Следователно, страната ни има пред себе си възможности, от които може да се възползва - например разширяване на слънчеви и вятърни паркове, особено в регионите на Добруджа и Черноморието.
Освен това България може да ускори програмите за енергийна ефективност, включително обновяване на жилищните блокове и монтиране на топлоизолации и термопомпи.
Електрическата мобилност може да се насърчи чрез данъчни облекчения и изграждане на зарядна инфраструктура по основни пътища.
Страната ни може да развие технологични клъстери в енергийния сектор със сътрудничество между университети, изследователски центрове и бизнеса.
"В нашата страна има огромен потенциал за производство на енергия от слънцето по покривите на домовете ни и на обществени сгради, близо до консуматорите, което би спестило разходи и загуби за пренасянето на енергията. Този потенциал остава нереализиран, до голяма степен заради политическо бездействие и огромни зависимости в централизираната въглищна енергетика", каза по-рано пред Actualno.com координаторът на кампанията "Климат и енергия" в "Грийнпийс" - България Десислава Микова.
Още: Скритият потенциал на България в световната битка за климата
Какво е необходимо, за да се преодолее недостигът на инвестиции в ЕС като цяло?
- Създаване на благоприятна инвестиционна рамка за чисти стоки, технологии и усилия за декарбонизация → съгласуване на публичните бюджети, данъчното облагане и ценовите механизми в подкрепа на климатичната трансформация.
- Премахване на пречките пред трансформацията → ускоряване на издаването на разрешения, съгласуване на планирането и инвестициите в развитието на електроенергийната мрежа с климатичните цели и насърчаване на усилията за изграждане на умения.
- Увеличаване на търсенето на чисти стоки и технологии и подкрепа за създаването на водещи пазари → по-устойчиви обществени поръчки, фокусирани върху продукти от ЕС, и поддържане на съществуващите стандарти.
- Напредък в прилагането на законодателството на ЕС в държавите членки → коригиране на националните стимули, включително постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, за да се подкрепи електрификацията, разширяването на възобновяемите енергийни източници, инфраструктурата и внедряването на чисти технологии.
Въпреки усилията за изграждане на устойчивост, икономиката на ЕС остава уязвима към вътрешни и външни сътресения, вариращи от климатични промени до геополитически напрежения и зависимости от веригите за доставки.
В цяла Европа климатичните въздействия все повече заплашват поминъка и икономическите системи, които го поддържат, като причиняват икономически загуби в размер на над 160 млрд. евро между 2021 и 2023 г.
Енергийната зависимост е друг източник на уязвимост, както показва енергийната криза след руската инвазия в Украйна. Само през 2024 г. ЕС е внесъл изкопаеми горива за близо 400 млрд. евро, което се равнява на 2% от БВП на блока. Това засилва зависимостта на ЕС от износителите на изкопаеми горива и го прави уязвим към колебанията на световния пазар на петрол и газ.
В допълнение, доминиращата роля на Китай в производството, суровините и технологиите повдига въпроси за устойчивостта на веригата на доставки в Европейския съюз.
Още: Тежката промишленост по пътя към въглеродна неутралност: голямата пречка за бърз напредък
Гражданите могат да спечелят от прехода
Въпреки че като цяло заетостта е нараснала, конкурентоспособността на регионите в ЕС, зависими от въглищата и тежката промишленост, е отбелязала спад през последните шест години, а все повече хора се считат за енергийно бедни. През 2023 г. техният дял достига 11% от населението на ЕС.
Въпреки нарастващите опасения относно разходите за живот, повече от 80 на сто от гражданите на ЕС подкрепят общите цели на прехода и са започнали да се възползват от плюсовете, които той носи — от създаване на работни места до подобряване на качеството на околната среда и по-сигурна и достъпна енергия.
Гражданите също изразяват желание да играят по-активна роля в прехода, но така наречените Национални граждански климатични събрания са били провеждани еднократно само в осем държавив ЕС от 2019 г. насам. Това отразява слабите общи рамки за участие на обществеността. Освен това достъпът до устойчив начин на живот и избор на потребление често е ограничен от неадекватна инфраструктура и стимули, анализират авторите на доклада.
"Развитието на възобновяема енергия близо до хората и с участието на хората е едно решение за няколко сериозни проблема", смята Десислава Микова от "Грийнпийс" - България.
Селското стопанство не се движи в унисон с реалността
Снимка: iStock
Селскостопанската политика на ЕС все още не е наваксала тенденциите в потреблението, пропускайки възможността да подкрепи по-устойчиви начини на препитание за земеделските стопани. Европейците разнообразяват хранителния си режим в полза на по-здравословни и по-устойчиви диети. През 2023 г. консумацията на говеждо месо спадна под 10 килограма на човек след години на постоянен спад. В същото време общата селскостопанска политика на ЕС продължава да подкрепя модели на земеделие с високи емисии, като 80% от настоящите субсидии се насочват към производството на животински продукти.
ЕС също така изхвърля толкова храна, колкото внася - всяка година се изхвърлят храни на стойност около 130 милиарда евро.
В случая препоръката на ECNO е да се даде възможност за действие и ангажираност на гражданите и да се окаже помощ на уязвимите групи. Също така да се преориентира агрохранителната система в полза както на земеделските стопани, така и на планетата - да се пренасочат субсидиите по общата селскостопанска политика за подкрепа на производството на растителни продукти и агроекологични практики, да се засилят целите за намаляване на хранителните отпадъци и да се въведе по-ясно етикетиране.
Още: Индустриална симбиоза: Къде е българският бизнес по пътя към опазване на планетата?
