От взрива на ВЕЦ "Каховка" до петролните разливи - войната в Украйна тласна Черно море до ръба на екологична катастрофа. Морските екосистеми са застрашени, а в северната част на морето редица райони са недостъпни поради продължаващите сражения и заради руската окупация. Какво въздействие оказват военните сблъсъци върху флората и фауната, разказва ни София Садогурска - морски биолог в Института по ботаника към Националната академия на науките в Киев, която работи и за екологичната неправителствена организация Eco Action.
Как се зароди интересът Ви към Черно море?
Израснала съм по крайбрежието на Черно море и то винаги е било част от живота ми. Така се зароди интересът ми за изследването на морето. Обаче исках не само да стриктно да уча за морски биолог, но и да бъда активна. Затова в последните 7 години работя за екологична неправителствена организация. Така мога да се занимавам с активни кампании и да работя по политики.
Какво е настоящото състояние на Черно море от екологична гледна точка?
То е под огромен натиск в последните десетилетия. Няколко пъти бе на ръба на екологичен колапс. Има голям натиск от гледна точка на замърсяването в региона, което идва от големите реки. За жалост, както навсякъде по света, е налице въздействието на климатичните промени. Черно море и регионът са едни от най-бързо затоплящите се в света. Темповете на глобално затопляне са много по-бързи тук. В последните години виждаме и допълнителен ефект, идващ от замърсяването, свързано с войната на Русия в Украйна. За съжаление, северната част на Черно море е недостъпна – тя е частично окупирана, като за някои части това важи още от 2014 г. Останалата част на Черно море в Украйна също е недостъпна за проучвания, само в някои райони има тази възможност, но е ограничена. Няма достъп и за туристи – някои плажове в Одеса са отворени, но няма възможност за изследвания в района.
Още: Горещата вълна достигна Средиземноморието с нов рекорд. "Трябва да очакваме същото и за Черно море"
Разбира се, военните действия в северната част на Черно море оказват екологичен ефект и имат своите последствия за околната среда. На този етап не можем да кажем какво е общото екологично състояние в този регион – нямаме окончателни данни за въздействието на войната. Но има данни за нефтените разливи, например тези, предизвикани от руските атаки по граждански кораби в началото на пълномащабната война. Има карта, публикувана от украински учени.
Снимка: Actualno.com
Налице са много случаи, при които руснаците атакуват крайбрежната инфраструктура, пристанищата – вследствие на това имаше например разливи на слънчогледово олио, толкова големи, че се виждаха на сателитни снимки. Слънчогледовото олио звучи като нещо не толкова вредно, но когато е в големи количества и сформира слой по водната повърхност, може да е опасно за екосистемите. Тези продукти са токсични за морските обитатели, а друг проблем е именно тънкият слой по повърхността, който пречи на кислорода да влиза във водата, така че се нарушава целият цикъл. Също така има видове, които живеят именно там, където е този тънък слой. Ние си представяме, че повечето живи организми са в крайбрежните зони, но има специфични видове и в слоя на водната повърхност. Те са най-уязвими в случая.
Още: Риск от "екологична бомба": Как да опазим Черно море в настоящия геополитически пейзаж?
За нещастие, в окупираните региони има много защитени зони, които са засегнати от военните действия и от обстрела. На пръв поглед, случващото се на крайбрежието не засяга морските обитатели, но морската екосистема е тясно свързана с крайбрежната. Регистриран е голям брой смъртни случаи на морски бозайници в началото на пълномащабната война.
Това, което дава някаква надежда като цяло, е отчетеното през последните години възстановяване на някои части от екосистемите, които са засегнати от човешката дейност. В определени райони нямаше туристи, нямаше риболов и така бе намалено антропогенното въздействие.
Преодолени ли са последствията от взрива на ВЕЦ "Каховка", дело на руските сили на 6 юни 2023 г.?
Трудно е да се каже дали са преодолени. Това е история с поне две части. Една от тях е състоянието на дъното на бившия язовир „Каховка“ – там украински изследователи извършват проучвания, което е невероятно. Те рискуват живота си, защото левият бряг все още е окупиран. Любопитно е, че засичат появата на горска растителност на дъното, което означава, че в този случай екосистемата някак се е адаптирала към последиците. Огромен воден район изчезна, след което имаше различни прогнози в какво ще се превърне, включително версия за пустиня. Накрая се оказва, че има млада гора.
Втората част от историята е въздействието върху районите, които са по-надолу от язовир „Каховка“, по течението на река Днепър. Там има няколко национални парка с много ендемични видове. Как са били засегнати те, все още не знаем, защото учените нямат достъп до всички райони. Има обаче някои изследвания за това колко засегнати са растителните видове в делтата на река Днепър. Те постепенно се възстановяват, сочат сателитни данни. Какви видове е имало преди и какви има сега, още нямаме тези данни за сравнение.
Снимка: iStock
Друга част от историята е въздействието върху Черно море. Огромно количество замърсена вода влезе в морето през юни 2023 г. Веднага след това стана ясно, че солеността на водата е спаднала четворно. Въпросът е какви са дългосрочните последици от взрива на „Каховка“. Не мисля, че имаме цялостна картина, за да посочим финални заключения. Има надежда за гъвкавостта на екосистемите и за това, че те може да се възстановят частично след едно такова катастрофално събитие.
Какви са мерките, които трябва да се предприемат в спешен порядък, за да се предпази Черно море?
Мерки, насочени към опазване на морския хабитат. Трябва да се избегнат допълнителни заплахи като новите идеи за добив на петрол и газ. Друго нещо е да се опита създаване на повече морски защитени зони – това важи за всички страни, които са на Черно море. В ЕС, а и по света, има споразумение с цел 30% от планетата да стане защитена зона преди 2030 г. Имаме само пет години, за да защитим колкото се може повече площи. Смятам, че нито една черноморска страна не е постигнала целта. Има много територии и водни зони, които да се защитят – най-вече там, където е непокътнатата екосистема. Това важи най-вече за Румъния и България. Има такова предложение и мисля, че това е точното време.
Работите ли с български специалисти по темата "Черно море"?
Има няколко проекта за Черно море между различни държави. Определено има големи проекти и на европейско ниво. Има различни видове проучвания, по които страните си взаимодействат. Трябва да имаме общ подход и обща методология за мониторинг. Миналата година работих с български колеги и беше много приятно да работя с тях, да се гмуркам в морето, да събирам проби и да продължа сътрудничеството.
Интервюто проведе Евгения Чаушева.
