Загубите на Европа от климатичните промени и екстремното време през лятото на 2025 г. превишиха десетки милиарда евро, а учените предупреждават, че последиците тепърва ще стават все по-големи. Икономистите са пресметнали, че заради разрушителните жеги, суша и наводнения лятото на 2025 г. е довело до 43 млрд. евро загуби за Европа, показват данни от анализ, направен въз основа на връзките между времето и икономическите показатели, съобщи The Guardian. Според оценката на експертите икономическия удар от това лято е0,36% от БВП на ЕС през 2024 г. Към 2029 загубите може да достигнат до 126 млрд евро.
През 2025 г.: Пожарите погълнаха рекордна площ в ЕС
Най-големите загуби
Най-големите загуби са претърпели страните от Средиземноморието. Сред тях са Кипър, Гърция, Малта и България, където краткосрочните загуби са превишили 1% от добавената стойност на икономиката. След тях следват Испания, Италия и Португалия.
Още: За 9 години: В държавните градини в България са изхвърлени над 1 млрд. пластмасови чаши
Икономистите от Европейската централна банка са нарекли резултатите "консервативни", тъй като не отчитат рекордните горски пожари, обхванали южната част на Европа през изминалия месец или съвкупното въздействие на екстремните метеорологични явление, случили се в същото време.
Икономика под натиск на климата
"Същинските разходи от екстремното време се проявяват постепенно, тъй като тези събития оказват влияние върху живота и доходите чрез широк спектър от канали", подчертава авторът на изследването, икономистът от университета в Майнхайм Сехриш Усман. Учените отбелязват, че екстремните явления през това лято са били засилени в голяма степен от глобалното затопляне. Така, вероятността от условия за пожари в Испания и Португалия е нараснала 40 пъти, а в Гърция и Турция - 10 пъти.
Още: Август 2025 г. е бил третият най-топъл месец август на Земята
Косвени ефекти за икономиката
За разлика от повечето изследвания, където се оценяват само преките загуби, изследването отчита и косвените последици. Сред тях са ограничаването на работните часове на строителите в жегата или прекъсванията в транспортните превози след наводнения.
Главният икономически икономист на Световната банка Стефан Алегат отбелязва: "Отдавна призовавам да се премести фокуса от преките загуби към по-широки показатели. Радвам се да видя, че изследването прави точно това".
Още: Земята е заплашена от нов източник на глобално затопляне
Скрити разходи и рискове от недооценяване
Икономистът от Националната банка на Белгия Герт Бейненс подчертава, че скритите загуби, например - прекъсванията във веригата от доставки, обикновено не се отчитат. Неговият анализ на последиците от наводненията в Белгия през 2021 г. показва, че производството в регионите, отдалечени от бедствията, е падало заради проблем при доставчиците.
По думите му игнорирането на тези ефекти би могло да подцени загубите с до 30%: "Главното послание е ясно: екстремното време вече оставя забележима следа в икономиката и косвените последици могат да бъдат толкова разрушителни, колкото и преките.", категоричен е Бейненс.
Припомняме, че през 2025 г. в Западна Европа бе регистриран най-горещият юли за целия период на наблюдения. По данни на Европейската агенция Copernicus температурата превиши средния показател за периода от 1991-2020 г. с почти три градуса.
Още: Държавата със законови промени, за да се движи заедно с ЕС към въглеродна неутралност
Снимки: iStock
