На 21 септември активисти на "Грийнпийс" от България и Румъния разпънаха огромен спасителен пояс на пясъчната граница между двете държави, като с тази акция настояха за забрана на нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море. Човешката дейност е пряко свързана с климатичните промени и влияе негативно на биоразнообразието, но дори с минимално желание и инициатива всеки от нас може да изиграе значима роля в защитата на околната среда, казва Мартин Томов – координатор кампания "Черно море и океани" в "Грийнпийс" - България.
С него разговаряме за опазването на моретата и океаните, за ролята на България в процеса и защо той е от изключително значение. Разказва ни и за филма на "Грийнпийс" - България, който вече направи премиера - "Аз, морето - Живот в мълчание".
Как реши да се занимаваш с тази дейност?
В последните няколко години, в които работим за това, все намирам, че всички българи имат много силна емоционална връзка с морето. Всеки път, когато представим филма или говорим по някаква тема, всеки един човек има някакъв много силен спомен, свързан с морето. Мен ме зарежда, че имам шанса да работя по защитата на това благо, което всички толкова обичат в България.
Разкажи ни повече за филма "Аз, морето – Живот в мълчание".
Беше направен през 2023 г. от „Грийнпийс“ – България с две продуцентски студиа - „Фор елементс“ и „Кристъл фрейм“. Режисьор на филма е Любо Йончев, оператор – Росен Савков. Беше едно голямо предизвикателство. Научих, че морето си има собствен ритъм и е много интересно да го следваш. В самия филм се разказват основните факти за Черно море, защо е важно да го опазваме, кое е интересното в него, както и няколко специфични случая, които са директни примери за заплахи на морето. Един от тях са изоставените мидени ферми към Маслен нос – те са изоставени вече осма година и няма институция, която да се погрижи за това. Друг пример е проектът в румънски води за добив на газ, който продължава и до ден днешен. Това е много опасно за екологичната обстановка в морето. Показани са още инвазивни видове, замърсяване и др.
Още: Риск от "екологична бомба": Как да опазим Черно море в настоящия геополитически пейзаж?
Как изкуството допринася за каузата за спасяване на природата?
От една страна, самият филм дава много лесен и достъпен начин да разберем факти за Черно море, които малко знаем. Всички българи го обичаме, но рядко виждаме какво има под самата вода. Не си даваме сметка, че то е една цяла екосистема. Подводните кадри в този филм позволяват един поглед в морето в дълбочина. Позволяват ни да видим колко е уникално. Много от видовете в Черно море се срещат само тук – никъде другаде по света. Много от тях се показват във филма. Виждаме и рифове – малки хълмчета в морето, където се концентрира живот. Тези екосистеми са уникални, но и много уязвими.
Още: Горещата вълна достигна Средиземноморието с нов рекорд. "Трябва да очакваме същото и за Черно море"
Каква е връзката между климатичните промени, океаните и моретата?
Океанът е най-големият регулатор на климата. Благодарение на океаните, природата успява да погълне голяма част от въглеродния диоксид, който ние, хората, изхвърляме с цялата индустрия. Океаните не се справят с целия този натиск, а ние продължаваме с още и още. Така планетата се затопля постепенно, което вреди страшно много на всички видове около нас – от най-дребното червейче до големите бозайници.
Водите на Черно море се затоплят страшно бързо, дори може да се каже, че то е най-бързо затоплящото се море. По последни данни – сравнено с 1990 г., то вече е с 2 градуса по Целзий по-топло като средна температура, но понякога се случва да е дори още по-топло. За ключови организми, които са се адаптирали към определена температура или диапазон от температури, това е много опасно. Дори тези 2 градуса променят всички условия за живот. Когато един от по-малките организми страда и намалява популацията си, то всички останали нагоре по хранителната верига също страдат. Това стига и до човека. Свидетели сме на топлинни вълни не само на сушата, но и във водата – те пречат на много организми. Много от растенията в морето пък помагат за адаптиране към климатичните промени – тоест, когато не ги пазим, имаме по-малко способност да се адаптираме. Например морските треви, които са силно разпространени в Черно море, могат да погълнат до 40 пъти повече въглерод от горите на сушата. Те го преработват и освен това го всмукват в дъното на самото море, където остава погребано. Това е процес, който се случва в океаните – Черно море е част от Световния океан.
Снимка: "Грийнпийс" - България
Достатъчно ли внимание се обръща на проблемите, свързани с океаните и моретата? Достатъчно мерки ли се вземат във връзка с климатичните промени?
От една страна, не се обръща почти никакво внимание. Много трудно намираме повод да пазим природата, океаните, моретата. Конкретният пример в България е създаването на така наречените строго защитени морски зони, за които се борим от няколко години. Според българското законодателство това са морски резервати, т.е. места, от които не се взема нищо от морето. Това е един толкова сложен процес – много е трудно да се мине през институции, през икономически интереси, за да има едно място, на което морето да е необезпокоявано, и това да има същинска полза за всички.
От друга страна, на световно ниво – въпреки голямото разделение в международната политика – съществуват договори между множество държави, които призовават за опазване на океаните и на природата отвъд юрисдикциите на държавите, отвъд националностите. Конкретният пример е Океанското споразумение, което току-що влезе в сила. То е плод на 20-30 години работа, преговори в ООН с различни държави. То дава шанс да се обявяват защитени зони в международни води, където на практика няма никакво действащо право. Вече има регулация, която обединява всички нации в това да могат да опазват океаните, да споделят всяко научно откритие. Досега научните открития бяха свързани с т.нар. търговска тайна. С всяка една експедиция откриваме нови и нови видове с уникални свойства, непознати досега на човечеството. Това е една голяма надежда за цялата планета и за международното сътрудничество, от което се нуждаем заради климатичните промени.
Още: ЕС се движи твърде бавно към цел "климатична неутралност". Какви са възможностите пред България?
Снимка: iStock
Има ли България своята роля и принос в този процес?
България има своя принос. Нашата държава беше една от първите, които подписаха това споразумение – през септември 2023 г. Тогава държавата, в лицето на външно министерство, заяви много големи амбиции за това да подкрепя принципите на Океанското споразумение. Но, за съжаление – по български – оттогава до ден днешен така и не направихме втората и по-важна стъпка по практическото му приемане. Самото споразумение може да влезе в сила, когато най-малко 60 държави го ратифицират – така решението на България беше ключово за целия свят. На практика това ще остане в историята на правото и природозащитата. Но българската държава изчакваше доста време, може би нямаше и достатъчно политическа воля – все още не сме ратифицирали документа. Много европейски държави го ратифицираха, а и ЕС – като отделен политически орган – също има такъв интерес. Най-вероятно и ние ще го ратифицираме, но с малко закъснение. Вече държава №60 го ратифицира – Мароко.
Още: Земята се затопля и това ни засяга сега: Експертът Десислава Микова обяснява защо (ВИДЕО)
Каква е ролята на отделния човек в опазването на моретата и океаните?
Оказва се, че отделният човек може да допринесе. Трудно е да си представим ролята му, но ето че Океанското споразумение е най-добрият пример, тъй като то ни показва, че едни прости действия в България могат да доведат до това нашата държава да има влияние на световно ниво, на историческо ниво. Благодарение на много от активистите на „Грийнпийс“, на много от хората, подписали петицията ни за Океанското споразумение, тази тема е на дневен ред в Министерството на околната среда и водите. Не ги оставяме да игнорират проблема. Трудно и бавно е, но можем.
Важно е всеки да говори повече за климатичните промени и за защита на природата, защото това е нашият дом – ние сме на една планета и именно сега избираме в какво състояние ще я оставим. Колкото повече говорим и подкрепяме организации, толкова повече има влияние и на политическо ниво, защото всички сме гласоподаватели. Темата е важна за всеки един от нас и за тези, които ще останат и след нас.
