Григор Димитров: Баща ми оставаше гладен, за да може аз да се нахраня преди тренировка

Интервюто на най-добрия български тенисист Григор Димитров пред "bTV" продължава. Днес ракета №1 на Бъгария коментира за тежкия път от Хасково до Монте Карло

"Всеки път, когато се прибера в Монако, винаги се чувствам добре. Това е време, което ми е нужно. Искам да се прибера и в България, има толкова места, на които не съм бил. Искам да прекарам и повече време със семейството, но в момента няма как. Първо съм българин, аз идвам от България, от Хасково - малък град, но аз съм горд. Носталгичното чувство винаги ми е помагало.

Ставах и с баща ми тренирахме в 06:00 - 06:30 часа. В залата беше -6, -7 градуса. Помня кросовете, помня всичко от ранните си години. Ако не бях тенисист, щях да играя друг спорт - такъв човек съм, обичам спорта. Винаги в главата ми е било да играя тенис, никога не съм мислил, че няма да успея и може би това е един от най-големите ми плюсове.

Първата ми купа е от турнир в Сливен. Загубих 1/2-финала и ми дадоха купа за 3-о място, която винаги ще помня. От малък играя срещу по-големи. Всички в групата бяха по-високи от мен, по-здрави от мен. Винаги аз четках кортовете, защото бях най-малкия, но това ме караше да стана по-добър. Имах огромен глад за подобрение.

Когато бях малък, тате беше моят герой. Той имаше решение за всичко. Родителите ми са дали всичко, само те знаят какво им е коствало. Баща ми е стоял гладен, за да мога аз да се наям и да съм готов за тренировка. Не съм забравил това, няма как да го забравя. С майка ми е имало моменти, в които сме се чували по веднъж в месеца. Но това са неща, които само ние в семейството може да си го оценим. Имало е моменти, в които е трябвало да се продават неща, за да продължа аз. Двамата ми дядовци отделяха от пенсиите си, за да ми купят билет за турнир с Франция, а там аз спечелих турнира. 

В началото на годината ми беше много трудно, когато дядо ми почина. Тогава разбрах какво е да загубиш важен човек.

На 12 години заминах за САЩ, после за Барселона - там тренирах. Не ми беше трудно да свикна, защото винаги съм искал да продължа напред, нагоре. 

Юношеските ми години са много специални за мен. Има 3-4-5 мача, които изцяло помня и до днес. Преди 10 години станах шампион на Уимбълдън. Помня деня преди старта на турнира. Не исках да играя, исках да си тръгна. Бях изморен, не ми се играеше просто. Тогава говорих с майка ми и баща ми, казаха ми някои неща и така. Във финала успях да спася един сетбол, взех сета и от там само направо - до титлата", споделя Григор Димитров