Григор Димитров: Баща ми оставаше гладен, за да може аз да се нахраня преди тренировка

06 декември 2018, 10:51 часа 10427 прочитания

Интервюто на най-добрия български тенисист Григор Димитров пред "bTV" продължава. Днес ракета №1 на Бъгария коментира за тежкия път от Хасково до Монте Карло

Още: Григор Димитров влезе в престижна класация от 7 играчи, оглавявана с убийствена разлика от Джокович

Още: Алкарас пак загуби сет, но отказа Рубльов и записа уникално постижение в Големия шлем

"Всеки път, когато се прибера в Монако, винаги се чувствам добре. Това е време, което ми е нужно. Искам да се прибера и в България, има толкова места, на които не съм бил. Искам да прекарам и повече време със семейството, но в момента няма как. Първо съм българин, аз идвам от България, от Хасково - малък град, но аз съм горд. Носталгичното чувство винаги ми е помагало.

Ставах и с баща ми тренирахме в 06:00 - 06:30 часа. В залата беше -6, -7 градуса. Помня кросовете, помня всичко от ранните си години. Ако не бях тенисист, щях да играя друг спорт - такъв човек съм, обичам спорта. Винаги в главата ми е било да играя тенис, никога не съм мислил, че няма да успея и може би това е един от най-големите ми плюсове.

Първата ми купа е от турнир в Сливен. Загубих 1/2-финала и ми дадоха купа за 3-о място, която винаги ще помня. От малък играя срещу по-големи. Всички в групата бяха по-високи от мен, по-здрави от мен. Винаги аз четках кортовете, защото бях най-малкия, но това ме караше да стана по-добър. Имах огромен глад за подобрение.

Още: Програма на Григор Димитров на Уимбълдън 2025 - 1/8-финалът срещу Синер в удобен час!

Още: "Ако Джокович играе така, може да спечели още 20 титли от Големия шлем"

Когато бях малък, тате беше моят герой. Той имаше решение за всичко. Родителите ми са дали всичко, само те знаят какво им е коствало. Баща ми е стоял гладен, за да мога аз да се наям и да съм готов за тренировка. Не съм забравил това, няма как да го забравя. С майка ми е имало моменти, в които сме се чували по веднъж в месеца. Но това са неща, които само ние в семейството може да си го оценим. Имало е моменти, в които е трябвало да се продават неща, за да продължа аз. Двамата ми дядовци отделяха от пенсиите си, за да ми купят билет за турнир с Франция, а там аз спечелих турнира. 

В началото на годината ми беше много трудно, когато дядо ми почина. Тогава разбрах какво е да загубиш важен човек.

На 12 години заминах за САЩ, после за Барселона - там тренирах. Не ми беше трудно да свикна, защото винаги съм искал да продължа напред, нагоре. 

Още: Григор с ново уникално постижение в тениса - отдаде заслуженото на Ейса и се закани на Синер (ВИДЕО)

Още: Григор Димитров записа нова победа на Уимбълдън и си уреди дуел срещу световния номер 1 в тениса

Юношеските ми години са много специални за мен. Има 3-4-5 мача, които изцяло помня и до днес. Преди 10 години станах шампион на Уимбълдън. Помня деня преди старта на турнира. Не исках да играя, исках да си тръгна. Бях изморен, не ми се играеше просто. Тогава говорих с майка ми и баща ми, казаха ми някои неща и така. Във финала успях да спася един сетбол, взех сета и от там само направо - до титлата", споделя Григор Димитров

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Александър Коларов
Александър Коларов Отговорен редактор
Новините днес