Прякорите на всички отбори финалисти на Евро 2020

Турция взима своя прякор от самия флаг и често носи името "Полумесечните звезди" или просто "Нашите момчета". Приемаме идеята, все пак те се гордеят с цветовете си, но нека не забравяме, че "Нашите момчета" напомня за един много  по-приятен и локален прякор - "нашата махала". Препратката към Османската империя е осезаема, но остава да разберем как ще се представят на турнира.

Италианците осиновяват идеята за сините или просто националите, уповавайки се на цветовете се. Синьото остава от легендата за Савой, който обединява нацията през 1861 г. и от уважение футболистите избират този цвят.

В Уелс говорят за  дракони и приемат някои мистични имена, с които да подхранват легендарния си статус. След като се говори за някои стари и доста жестоки крале - нямали са дракони, но са били точно толкова голяма напаст, жителите на Уелс решават да поставят червен дракон на фона на бяло и зелено, с което да се отличат. Промените остават и до днес.

Швейцарците имат няколко прякора, но един от най-интересните е "Червените кръстове". Страната с четири официални езика и е малко трудно да потърсим основният фолклор, докато не видим, че флагът им е бял кръст на червен фон.

Датчаните винаги са избирали "червено-белите" като прякор или Датската династия,  дори имат песен от Евро 84, в която пеят за  датски динамит. Песента продължава да се изпълнява и до днес, като повечето фенове се надяват, че ще донесе необходимия успех за представянето им в чакания турнир.

Финландците имат малко повече въображение и избират Орловите Сови за свой прякор. През 2007 г. именно такава птица успя да прекъсне мача с Белгия на стадиона в Хелзинки през 2007 г.  И всичко останало е история, но препоръчваме да видите птицата, която е особено красива порода.

Белгийците имат няколко прякора, но един от по-интересните е "Червените дяволи", явно няма ограничения дали този прякор ще бъде използван за клубен отбор или за национален. Холандските журналисти заявили за някои играчи още през 1905 г., че са работели като дяволи и повече не се търси нито един прякор, повечето визирали червените екипи на футболистите, но очевидно и самите играчи харесали идеята.

Руският национален отбор  се нарича просто Сборная, все пак се събират играчи от всички клубове и може да го приемете липса на въображение, но това в никакъв случай не означава, че ще останем разочаровани от крайния резултат.

Холандците избират да бъдат портокали или портокали с часовников механизъм по примера на един много свиреп филм, който сме виждали в миналото. Механизмът идва с помощта на Йохан Кройф и фактът, че когато той играе, неговият отбор е като една  добре смазана машина.

Украинците се спират на идеята за Синьо-жълтите, след като не влагат чак толкова въображение и просто избират най-важните цветове - синьото небе и полетата с жито.

Австрия също си има бригада "Наши момчета", всеки си има свои на това първенство, не трябва да се изненадваме.

Северна Македония решават да бъдат смятани за рисове или балкански рисове, животни, които се завърнаха обратно на Балканите и след като точно този вид присъства на банкнотата от 5 динара, господата са решили да го използват. Надяваме се само рисовете да не напуснат първенството толкова бързо, колкото повечето анализатори предричат.

Англичаните остават своите потенциални три лъва, които сме виждали и на тяхната емблема. Те са носени в битка още от времето на Ричард Лъвското сърце от XII век и остават и до днес като един от символите на войната и победата.

Хърватска избира да бъдат огнените играчи, а идеята идва на хърватския писател Йосип Прудеус говори именно за тях през 1996 г. и споделя, че това са 11 огнени момчета. Прякорът остава и до днес, като мнозина се надяват да донесе късмет.

Чехия остава поредната бригада "Наши момчета" и започваме да си мислим, че е време за разнообразие и малко повече въображение. Все пак кой може да разбере и да бъде сигурен кои са неговите момчета?

Шотландия избира прякора Тартан, който се среща  в най-различни цветни репрезентации, но то наистина знаят какво могат да получат в това отношение.

Испания има малко по-добра идея относно прякора, освен червени, те се смятат и за така наречената "Испанска ярост". В последните няколко години е доста трудно да я видим, макар и историята да започва от 1920 г. с печеленето на сребърни медали, а след това променят самата идея на футбола, комбинирайки легендарното тики-така, което се превръща в доста красив и свиреп танц, просто  днес започваме да виждаме, че стратегията се пропуква.

Швеция се превръща в поредният синьо-жълт тим, като отново няма много въображение, момчета залагат на цветовете на екипите си и получават това, от което имат нужда, а то в никакъв случай не може да бъде малко.

Поляците, освен цветове, залагат и на прякора "Орлите". Прякорът идва от повечето военни щитове, които са били с бял Орел на червен щит, футболът им се превръща в една интересна крепост, следователно и военната чест продължава да се разглежда.

Словакия избира  да се представя като "Соколите", като тук се залага на скоростта, точността и яростта, с която футболистите играят, като в това  отношение можем да видим, че качествата са адекватни и за соколи - прякорът остава и до днес.

Португалците се наричат "Селекцията" или "Селекцията от щитове". Все пак има 5 сини щита на символите на страната и не трябва да се изненадваме от това решение.

Французите остават сините, спирайки се на един от 3-те флага на страната. Това са били и цветовете им още от XII век и очевидно не изневеряват на традицията.

Германците обичат да се наричат "Отборът" и всичките им прякори са обвързани именно с тази идея. Идеята е, че зад това име се крият креативност, качество, уважение и феърплей, но нека не забравяме, че някога германците имаха тениска, с която обясняваха, че казват "Не на наркотиците и допинга", но в последствие се оказа, че не са се отрекли толкова лесно.

Унгарците спират на  своята етническа група, която се нарича "Маджарите" и препоръчваме да се чете така, защото в английска комбинация може да се забележи дори като "Мъгъли", а точно това не е идеята. Историята на този прякор датира от 50-те години на миналия век и продължава и до днес.

Сигурно се чудите какъв точно трябва да е прякорът на родните национали, но имайки предвид липсата в големите турнири от твърде много време, спокойно можем да предложим  "Липсващите" и се надяваме, че БФС ще промени това или поне ще се постарае да ни предложи по-добри варианти.