Brexit не е най-големият проблем на Европа

Първоначалният източен блок беше редицата страни, които пресичаха през Студената война Европа през средата - от Полша до България - които преживяха четири десетилетия наложено от Съветите комунистическо управление.

Недолюбваните етикети "Източния блок" и "Източна Европа" бяха безспорно отхвърлени, когато нежните революции от 1989 г. преминаха през региона, отстранявайки лоялните към Москва режими и проправяйки път за свободни избори и многопартийна демокрация.

Комунистическите сателити в Европа - и скоро след това балтийските и северните югославски републики възвърнаха своята идентичност като централноевропейци - гордо заявявайки суверенитета си и връщайки се към националистическите и демократични традиции от 1945 г.

Окончателното потвърждение за завръщането им в европейското семейство: тяхното празнично влизане в Европейския съюз през 2000-те.

Но днес са видими контурите на един нов източен блок: един свободен съюз на авторитарни, национално мислещи демокрации, съсредоточени около Унгария и Полша, които, иронично в светлината на историята, имат тенденция да подражават не на либералните западни демокрации на Франция и Германия, а на по-нелибералната, авторитарна Русия на Владимир Путин. За разлика от Обединеното кралство, те не искат да напуснат ЕС, а по-скоро да го преосмислят по свой образ.

В знак за близостта на Будапеща и Варшава новият полски премиер Матеуш Моравецки избра да посети унгарската столица.

Моравецки и неговият унгарски колега Виктор Орбан потвърдиха отхвърлянето на имиграцията от страна на своите държави и отказа им да бъдат маргинализирани в рамките на ЕС. "Искаме да имаме силен глас, тъй като тези страни (в Централна Европа) имат визия за бъдещето на Европа", каза Орбан, който се очаква да бъде преизбран без проблеми през април.

Но тази визия за бъдещето на Европа, макар и водена от националните популистки лидери в Полша и Унгария, не се ограничава до териториите на стария източен блок: сега тя включва Австрия с новото й дясно правителство, докато много от полиберално мислещи от посткомунистическите държави я отхвърлят.

Крайнодесните ксенофобски партии в Европа имат фенове на континента, които представляват средно 16% от избраните депутати в националните парламенти и 15% в Европарламента, според анализ на 22 европейски държави, направен от „Блумбърг“.

Тези гласоподаватели с радост биха избрали свой собствен Виктор Орбан или фигура като изпечения консервативен идеолог на Полша Ярослав Качински от управляващата партия "Право и справедливост". Крайнодесните като Марин льо Пен от Франция аплодират изборните победи на централноевропейците и се противопоставят на ЕС, гледайки ги като бастиони на едно общоевропейско движение: национален популизъм на власт, точно където тя и нейните връстници искат да бъдат.

Независимо от различията, има много връзки, които свързват обитателите на новия източен блок: деспотична държавна сигурност, отхвърляне на миграцията и бежанците, ислямофобия, привързаност към големите армии и укрепени граници, намеса в работата на независимите съдилища и медии и приятелски настроения към съмишленици автократи на власт в Русия, но и в Турция, Израел и Съединените щати.

Сходството между тях се изразява в тяхната представа за Европа на националните държави, което е плашеща, регресивна визия за бъдещето на ЕС и на Европа като цяло.

Националните популисти вече не искат да напуснат ЕС – както направи Великобритания и за което говорят от години такива като австрийската Партия на свободата – а по-скоро сега искат да превземат съюза и да преправят европейската конфедерация според националистическите ценности .

Европа на народите е хлабав сбор от християнски европейски страни, които се определят като крепост срещу исляма, от една страна, и неолиберализма в американски стил, от друга. Сблъсъкът на цивилизациите за тях е и хляб, и масло: една трескава екзистенциална битка, която ще определи съдбата на Европа. Неговото ядро е в Mitteleuropa, твърди Орбан, който се гордее, че Централна Европа е "зона без мигранти".

В тази Европа националните правителства ще провеждат суверенни национални курсове, необременени от диктата на Брюксел или Берлин. Една от малкото му отстъпки в извън национален план - зоната за свободна търговия – според тях ще функционира без интеграция.

Основната концепция на тази традиционалистична Европа е самата нация, разбирана като расово чиста група, която има специални права и свята съдба, вкоренена в генеалогията, историята и територията. Това е фундаментално различно схващане за правата от това в сегашния ЕС: а именно националните права, а не правата на човека,

А националните права, както показва историята, излизат извън границите, например в съседни страни, смятани за владение по право на тази нация. Това е начинът, по който Русия оправда анексирането на Крим през 2014 г. и от Сърбия на части от Хърватия и Босна и Херцеговина в началото на 90-те години на миналия век.

Войната е продукт на такива националисти от старата школа - но само в името на тяхното племе, а не на афганистанци или кюрди. Поради тази причина тази Европа на народите нямаше да оцелее дълго – ако въобще някога това се е случвало - както не го направиха и нейните предшественици като междувоенна Европа .

Новият Източен блок вече има лидери в Орбан и Качински, които артикулират силно Европа на народите и отказват да им позволят на ЕС да ги спре да създават нелиберални демокрации в сърцето на Европа. Орбан, обзет от силите лидер, пренаписва законите и преконфигурира съдилищата, за да гарантира, че неговата партия Фидес ще остане на власт за години напред; неговата атака срещу свободните медии и държавната политика на ксенофобия са предназначени да служат в една и съща цел: управление на Фидес за идните години. Качински е католически фундаменталист, чиято визия за духовна Полша - възможно, твърди той, само при управлението на партията "Право и справедливост" - налага действията си

Очертанията на новия Източен блок се изразиха по-добре преди Коледа, когато ЕС започна процедура за санкциониране на манипулирането на съдилищата от полското правителство – безпрецедентно действие в историята на ЕС.

Неочаквана и показателна беше бързата реакция на двамата основни съюзници на Варшава - Унгария и Чехия - които скочиха в защита на Полша, като очертават конфликтните линии за 2018 г.

Моментът може да бъде решаващ. Европейската комисия, изпълнителната власт на ЕС, обвини полското правителство, че подкопава основните ценности на демократичните държави. През последните две години, заявиха от комисията, администрацията на Право и справедливост е приела 13 закона, които отварят съдилищата за политическа намеса от страна на изпълнителната власт.

Но Варшава не отстъпи и една педя, настоявайки, че е готова за сблъсък.

Всъщност водачеството на Право и справедливост намалява от години.

Нито дясно-популистките правителства на Източния блок, нито техните поддръжници в радикалните националистически партии в Европа са достатъчно мощни, за да вдъхнат живот на Европа на народите. Но те се движат нагоре и засягат механизмите на ЕС, като хвърляйки гаечен ключ в неговите работещи части, като възразяват енергично срещу европейската интеграция по въпросите, вариращи от миграцията до енергетиката - където имат съюзници извън собствените си редици.

С обявяването на официална процедура срещу Полша ЕС затвори 2017 със зловеща нотка. Ако разединяването на Съюза го направи неспособен да предприеме основните реформи, които планира за 2018 г., реалността на една Европа на народите ще стане по-ясна по един или друг начин.

Анализ на Пол Хокенес за CNN, цитиран от БГНЕС