По пътя на наследството във Велико Търново

Географското положение на Велико Търново е средищно за Северна България  - на прехода между Дунавската равнина и Предбалкана, между Тимок и Черно море. Градът е възникнал през IV-то хилядолетие пр. Хр. на мястото, където речната долина на Янтра пресича Търновските височини, от пролома Устето до пролома Дервент, образувайки красиви всечени меандри и скални венци, оригинално очертаващи хълмовете Света гора, Царевец и Трапезица. Тези труднодостъпни хълмове, оградени с вода, направени непревземаеми от самата природа, били заселени още от древните хора.

Картосхема на Велико Търново

Велико Търново е наследил оригинална тракийска, средновековна и възрожденска култура. Местността Качица била обитавана от тракийски племена през IV-то хилядолетие пр. Хр., а хълмът Царевец от III-то хилядолетие пр. Хр. През V – VII век тук е имало ранновизантийско селище, наречено Зикидева. През VII век славяни и прабългари създали на това място старобългарско селище, за което свидетелстват основите на открити сгради. По времето на Първата Българска държава (681 – 1018 г.) градът бил застроен от хан Крум. В църквата „Свети Четиридесет Мъченици“ открили колони с надписи от хан Крум и хан Омуртаг.

В периода 1186 – 1396 г. Търново станал столица на Втората Българска държава поради стратегическото си положение, естествената си защитеност и възможностите за разрастване. Средновековният град се разпрострял на четирите хълма  – Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград (Момина крепост). Царевец и Трапезица били укрепени с двете главни средновековни крепости. На Царевец били построени Дворецът на българските царе и Българската Патриаршия – център на независимата Търновска архиепископия. На Света гора били разположени манастирските комплекси на Втората българска държава, където се развивала Търновската книжовна, живописна и иконописна школа. Френк-хисар бил средновековен търговски център. На Девинград имало късновизантийска крепост, използвана и през Средновековието. В квартал “Асенов” бил изграден т. нар. Нов град, където живеели болярите и по-богатите българи. Средновековният град имал забележителна художествена архитектура. Най-голям разцвет и могъщество Търново достигнало при династията на Асеневци и управлението на цар Иван Асен II. Тогава столичният град се утвърдил като един от най-големите политически, културни и духовни центрове в България и на Балканите. Според съвременници, през ХII – ХIV век Търново бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно[5]. Повече от два века през Средните векове, Търново бил един от най-важните градове в Югоизточна Европа.

През 1393 г. Търново бил нападнат от турците. Защитата на града ръководил българският патриарх Евтимий. След  тримесечна обсада, на 17 юли 1393 г. войските на султан Баязид І превзели с щурм столичния град и го разрушили.

В периода под османска власт Търново наброявало между десет хиляди и тридесет хиляди жители, по сведения от различни пътешественици, дипломати и духовници. [1] Населението се препитавало от земеделие, занатчийство и търговия. В града работела копринена фабрика, произвеждал се восък и отворили много ханове - около 72 на брой. Най-популярните ханове били ханът на Бела Бона, Търновският хан и Абаджийският хан. Много от хановете били с пристроени към тях дюкяни, в които се развивало тъкачеството, гайтанджийството, грънчарството, дърводелството, ковачеството, коларството и др. Търново бил известен и с лозарството и винарството, с покритите пазари и ежегодни панаири, и с многобройните си гостилници. Горите на хълма Света гора служели за сянка и храна за добитъка, и дърветата им не се изсичали. От реката ловели различни видове риба. [2]

В Старо Търново имало консулства на Франция, Англия и Русия.

Градът няколко пъти въставал срещу Османската империя – Първо Търновско въстание (1598 г.), Второ Търновско въстание (1686 г.) и Велчовата завера (1835 г.). Търновци се включили активно в национално-освободителните борби в периода 1860 - 1879 г.: във вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Васил Левски; давали подслон и подкрепа в домовете си на български революционери; участвали в Априлското въстание (1876 г.) начело с Иван Панов и Георги Измирлиев – съратници и последователи на Левски; 359 търновци влезли в състава на Българското опълчение и се сражавали в Руско-турската война (1877 – 1878 г.). В резултат от битката при Търново на 7 юли 1877 г. между Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко и Търновския османски гарнизон, градът бил освободен от османско владичество.

След Освобождението Търново за кратко бил столица на Третата Българска държава - Княжество България, в периода 1878 – 1879 г.  През 1879 г. в столицата било проведено Учредителното народно събрание, което на 16 април приело Търновската конституция. В Търново били проведени четири от седемте Велики Народни събрания в българската история: I-во през 1879 г., III-то през 1886/1887 г., IV-то през 1893 и V-то през 1911 г. През 1908 г., на 22 септември в Търново княз Фердинанд тържествено обявил независимостта на България и приел титлата „цар“. Възстановяването и преустройството на града било свързано с развитието на пазарите, изграждането на новите квартали Варуша-север и Варуша-юг, възстановяването на общински сгради и православни храмове, организирането на болница в квартал „Света гора“, построяването на първата железопътна линия и откриването на гара „Трапезица“ на 8 октомври 1900 г. [6], електрифицирането на града през 20-те години на ХХ век, функционирането на Народен университет в периода 1929 – 1948 г. В крайбрежието на река Янтра през лятото имало плажна алея, а през зимата, когато реката напълно замръзвала, се провеждали зимни забавления.

В периода на социализма, с постановление на министерския съвет от 27.12.1955 г. и Държавен вестник (ДВ), бр. 102 от 1964 г., старинната част на Търново била обявена за музеен резерват, а териториите на най-старите части на града – Царевeц, Трапезица и Момина крепост – за исторически резервати. [8]

През 1963 г. в името на града била добавена думата „Велико“ в чест на неговата историческа слава. През същата година в града бил създаден  Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“, приемник на който е днешният Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“. До аулата на университета на хълма „Света гора“ бил издигнат паметник на св. Патриарх Евтимий Търновски.

През 1981 по случай 1300 годишнината от създаването на българската държава, Патриаршеската църква „Свето Възнесение Господне“ на крепостта „Царевец“ била възстановена по проект на арх. Боян Кузупов с декоративно-художественото оформление на художника Теофан Сокеров. Стенописите били завършени през 1985 година. Забележителна е високата кула-камбанария, която се издига от южната страна на храма – рядко срещан елемент в църковната архитектура на Балканите.

Във Велико Търново през 1990 година било открито VII Велико Народно събрание, което след това заседавало в София.

Днес, град Велико Търново е административен център на едноименна област и община, и резерват на културно-историческото наследство – един от общо 43-те в цялата страна. [9]  Има население от 68 859 жители (по данни на НСИ към 31.12.2018 г.). Туристически интерес привлича както живописното местоположение на града, така и 48-те обекта на наследството със статут на недвижими културни ценности с национално значение. Това са паметници на културата от всички исторически епохи, представляващи народни старини, архитектурно-строителни, художествени, археологически, исторически и музейни резервати.

Културните ценности на Велико Търново се изявяват чрез градски маршрути по пътя на наследството. Маршрутите включват забележителни пейзажи и обекти от Средновековието, Възраждането и Възстановена България, разположени в среда с геоложки и природни качества. Темата за християнската религия, църквите и манастирите е съпътстваща за ценностите от всички епохи, тъй като „Търновската Света гора“ е най-голямата концентрация на църкви и манастири у нас, свързана с историята на Втората Българска държава. [4]

Ето и три градски маршрути по пътя на наследството във Велико Търново, които можете да посетите:

Маршрут „Средновековни крепости и манастири” [3]

Основните обекти по маршрута са средновековните крепости Царевец и Трапезица.

Крепостта „Царевец” е главна крепост на средновековната българска столица Търново през ХІІ – ХІV век, в центъра на която се издигали царския дворец и патриаршеския комплекс. Разположена е на площ от 120 дка на едноименния хълм в източната част на града. Дворцовият комплекс, църквата „Свето Възнесение Господне”, отбранителните съоръжения, крепостните порти и околовръстните стени с кули, и Балдуиновата кула на Царевец са обявени за народни старини с ДВ, бр. 69 от 1927 г. В крепостта са съхранени още Главната порта, казармени сгради, напречна защитна стена и средновековен кладенец в подножието на хълма. Реставрирани са Дворцовият комплекс, разположен на североизточната тераса на хълма и Патриаршеският комплекс, разположен на върха на хълма и южната му страна. Крепостта е имала още два входа – Малка порта (Асенева) и Френкхисарската порта, които се виждат и днес. Царевец бил най-мощната твърдина по времето на Второто българско царство (1185 - 1393 г.). На крепостта има над 500 единични паметници на културата. Работи като музей на открито, с възможности за приключенски игри.

С крепостта „Царевец“ е свързана една от уникалните атракции на Велико Търново -  аудио-визуалният спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина”.  Спектакълът разказва за изпълнената с превратности вековна история на България  чрез драматична музика, съчетана със светлинни ефекти, лазерни лъчи и камбанен звън. Сценярият е дело на режисьора Въло Радев, а изпълнението е реализирано от българо-чешки колектив при чехословашкия център за изобразителни изкуства „Арт центрум“ – Прага с ръководител Яромир Хник. Спектакълът може да бъде наблюдаван и съпреживяван безплатно в празнични дни.

Крепостта „Трапезица“ е втора по значение в средновековната столица Търновград, наричана през ХІІ – ХІV век „славният град Трапезица”. Разположена е на площ от 85 дка на едноименния хълм на запад от Царевец, на десния бряг на река Янтра. Обградена е от всички страни с непристъпни скали. По данни на община Велико Търново, на хълма са открити основите на 19 църкви и други сгради от манастирски комплекси [7]. В много от тях са запазени фрагменти от стенописи с художествена стойност. Средновековната крепост е в процес на археологически проучвания. Експонирани са само църквите. Реконструирана е Югоизточната порта. Отбранителните съоръжения – крепостни порти и околовръстни стени с кули, и 18 църкви на Трапезица са обявени за народни старини с ДВ бр. 69 от 1927 г. Туристическият достъп е осигурен от  23.09.2016 г., като е улеснен с панорамен асансьор от гара „Трапезица“. По проект за реставрация, консервация и социализация на крепостта на стойност 2,5 млн. лева, финансиран от фондация „Гейдар Алиев” – Азербайджан, са изградени и музей за находките, алея за посетителите и атрактивно художествено осветление.

Съпътстващи обекти от туристическия маршрут „Средновековни крепости и манастири” са следните:

Площад „Цар Иван Асен ІІ” - носи името на най-великия български владетел на Втората Българска държава, управлявал от 1218 г. до 1241 г.

Асенова махала - живописен квартал по двата бряга на река Янтра от времето на първите Асеневци (ХІІ в.). През XIII в. се споменава в писмените извори като външен или “нов” град на средновековната столица Търново.

Църквата „Св. 40 мъченици” - най-известният средновековен паметник на културата във Велико Търново с национално значение (обявен с ДВ, бр. 102 от 1964 г.), олицетворяващ българската святост и държавност. Църквата е музей, разположен на левия бряг на река Янтра на площ от 4,2 дка [7]. Тя е построена и стенописана по времето на българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През ХIII-ХIV век църквата е била главна на столичния манастир “Великата лавра”. Тук се намират едни от най-значимите старобългарски писмени паметници - Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто. Омуртаговата колона разказва за градежа на нов хански дворец на Дунава и завършва с известния философски текст: „Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, си спомни за онзи, който ги е направил.“ В периода 2004 – 2006 г., църквата е възстановена и обновена със средства от Държавния бюджет в размер на 3 млн. лева, по проект на търновския архитект Теофил Теофилов, изпълнен от държавната фирма „ЕАД Реставрация“.

Църквата „Св. Св. Петър и Павел” – построена в началото на ХIII век, по времето на цар Калоян, тя е единственият храм, действал без прекъсване до разрушителното земетресение в Търново през 1913 г. Разположена е в северното подножие на крепостта „Царевец“. По времето на цар Иван Асен II около църквата е изграден манастирски комплекс, в който е поместена Българската патриаршия и цялата Патриаршеска библиотека след падането на Търново под турска власт. Тук служи около две години и последният български патриарх Евтимий. След понижаването на самостойната българска патриаршия в митрополия, църквата става митрополитска катедрала, а манастирският комплекс – митрополитска резиденция. В църквата са запазени стенописи от ХIII и ХV век, и от края на ХVI и началото на ХVII век. Обявена е за паметник на културата с национално значение с ДВ, бр. 102 от 1964 г. Реставрацията на храма започва през 1973 г. от арх. Боян Кузупов. Напълно реставрирана е през 1981 г. Работи като музей.

Църквата „Св. Георги” – построена през 1612 г. върху основите на средновековна църква от ктитора кир Параскев и съпругата му Ирина. Разположена е в източното подножие на крепостта „Трапезица“ на площ от 500 кв. м [7].  Църквата е разрушена при земетресението в Търново през 1913 г. През 1964 г. е обявена за паметник на културата с национално значение с ДВ, бр. 102. В периода 1968 - 1975 г.  църквата е реставрирана и консервирана по проект на арх. Боян Кузупов. Запазени са стенописи от ХVII век. Днес, църквата работи като музей.

Църквата „Св. Димитър Солунски” - най-старата и точно датирана средновековна търновска църква, свързана с обявяването на въстанието на българите през 1185 г. под ръководството на братята боляри Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество. Разположена е в източното подножие на крепостта „Трапезица“ на площ от 5 дка [7]. В нея са коронясани първите владетели от династията на Асеневци - Петър, Асен и Калоян. Около църквата са разкрити тракийско светилище и останки от средновековен манастир, християнски храм и голям некропол. Църквата е реставрирана през 1985 г. по проект на арх. Теофил Теофилов.

 Снимка на Регионален исторически музей - Велико Търново: Шишмановата баня

„Шишмановата баня“ е автентичен паметник на културата от времето на Второто българско царство. Разположена е на площ от 280 кв. м [7] в северното подножие на крепостта Царевец, на левия бряг на река Янтра, непосредствено до Владишкия мост. Тя е имала обществен характер и е една от малкото добре запазени средновековни бани в България. „Шишмановата баня” е консервирана, реставрирана и експонирана през 2017 г. по проект „Културното наследство на Велико Търново във фокуса на Европейското културно многообразие“ на община Велико Търново, на стойност 725 хил. лева, осъществен с финансовата помощ на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014.

Владишкият мост на река Янтра - свързва Царевец и Трапезица в Асенова махала. Мостът е изграден от дърво върху каменни основи. Запазени са караулните помещения, в които се е помещавала охраната. Построен е през 1774 г. с финансовата помощ на търновските владици, откъдето идва и името му. До 1935 г. това е бил единственият мост в Асенова махала, по който е минавал пътят за Арбанаси. Владишкит мост е реставриран през 1981 г., през 1998 г. е обявен за паметник на културата с местно значение, а през 2012 г. е ремонтиран с дъбово дърво от Румъния и е поставено атрактивно осветление. Понастощем на този мост се чества Светото Боговление (Йордановден).

Мостът на Феруз бей над река Янтра, между Царевец и Света гора. Построен е през 1435 г. по времето на Гази Али Феруз бей върху основата на дървени пилони, вкопани дълбоко под речното дъно. Дотогава през реката се преминавало с лодки, наречени каици. Янтра била плавателна и пълноценно използвана. През 1923 г. с първите спортни лодки, докарани от Варна, се поставило началото на водните спортове по реката. През 1924 г. край моста било направено и речно пристанище, където акостирала спортната флотилия. След Освобождението, на моста на Феруз бей се чествало Светото Богоявление (Йордановден). Търновският митрополит отслужвал тържествен водосвет и хвърлял кръста в ледените води на Янтра, за да бъде спасен.

Синята къща – архитектурен паметник, родна къща на художника Борис Денев. Стопанисва се от Съюза на българските художници. Известна е като къщата на художниците.

Хуманитарна гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”, обновена по проект, финансиран от “Красива България” на Програмата на ООН за развитие (UNDP).

Маршрут “Възрожденски ансамбли” [3]

Основните обекти, включени в маршрута са улица Гурко, Самоводската чаршия и старият квартал “Варуша”.

Улица “Гурко” е живописна улица, съхранила атмосферата на възрожденско Търново. Тя е най-старата главна улица на града с уникално съчетание на природна даденост и автентична архитектура. Тук, на 7 юли 1877 година, тържествено е посрещнат генерал Гурко начело на руските войски, освободили и Търново. Днес улицата носи неговото име.

В началото на улица „Йосиф Гурко“ е издигнат паметник на Иван Панов Семерджиев (Пановчето), откъдето тръгва друга улица, наречена на неговото име. Иван Панов е български революционер, лидер на Вътрешната революционна организация, ръководител на чета заедно с Георги Измирлиев и активен участник в Априлското въстание през 1876 г.

Архитектурно-етнографски комплекс “Самоводска чаршия” – пресъздава занаятите в Търново през ХIХ-ти и началото на ХХ век. Представлява две улици с търговски и занаятчийски дюкяни, работилници, фурни, кафенета и ханове, започващи от малък площад, известен като Самоводския пазар. Комплексът се състои от реставрирани възрожденски къщи с характерната за търновския стръмен терен раздвижена архитектура и реставрирани действащи работилници - грънчарска, кожарска, ножарска, оръжейна, златарска, дърводелска, тъкачна и др. Съвременните майстори използват автентични технологии.

Квартал „Варуша” представлява концентрация на старинни търновски къщи, със стръмни улички, спускащи се колоритно към централната градска част. В него се намират много паметници на културата - катедралният храм Св. Никола, паметник на Бачо Киро, родната къща-музей на Петко Рачов Славейков, паметникът на Обесените - издигнат в подножието на Варуша през 1883 г. в памет на обесените въстаници през 1876 г. и др.

Съпътстващи обекти от градския туристически маршрут „Възрожденски ансамбли” са както следва:

Голямата Сарафкина къща се намира на улица „Гурко“ № 88. Тя е интересна със своето архитектурно оформление, в типичния стил на повечето от къщите от старата част на града - откъм улицата е на два етажа, откъм реката – на пет. Построена е през 1861 от богатия търновски търговец Димо Сарафина и неговата съпруга Анастасия, за жилище и работно място. Възрожденската къща има площ от 500 кв. м [7]. Обявена е за паметник на културата от местно значение с ДВ., бр. 102 от 1964 г. През 1981 г. е възстановена като музей от арх. Цветана Полихронова. В реставрираната сграда е подредена етнографска експозиция “Народното изкуство във Великотърновския край”.

Музей “Възраждане и Учредително събрание” - намира се на площад „Съединение“ в сградата на стария турски конак, построен през 1872 г. от майстор Колю Фичето. Експозицията, представяща историята на Велико Търново от ХV до ХІХ век, е разположена на първия и втория етаж, и съдържа множество снимки, оригинални документи и материали, свидетелстващи за културата, бита, борбата за църковна и национална независимост, икономиката на града и региона. На третия етаж е възстановена залата, в която от 10 февруари до 16 април 1879 г. е заседавало Учредителното народно събрание, приело Търновската конституция. Музеят представя и богата иконна колекция - шедьоври на българската иконопис.

Катедралният храм „Рождество Богородично” се намира в Старо Търново, в т. нар. „Болярска махала“. Построен е в периода 1924 – 1934 г.  върху основите на съборната църква Рождество Пр. Богородици, изградена от майстор Кольо Фичето през 1842– 1844 г. и впоследствие разрушена при катастрофалното земетресение в Търново на 1 юни 1913 г. Съвременният храм е съграден по чертежите и макета, изработени от проектанта Леон Филипов преди земетресението. Катедралният храм е посещаван от народните представители от Учредителното и Великите народни събрания в Търново, и в него полагат клетва българските князе Александър Батемберг и Фердинанд I.

Църквата “Св. Св. Кирил и Методий” е една от най-красивите църкви, построена от майстор Кольо Фичето през 1860 – 1861 г. на площ от 1,8 дка [7]. Това е първата църква с лята камбана, която се намирала в камбанарията. Средствата за изграждането и поддържането на храма са от дарители и благодетели. Интересен факт от църковната история е раждането на П. Р. Славейков в храмовата килия. През 1869 г. той инициирал първото честване на църковния празник на 11 май, който се чества и досега. Църквата е обявена е за паметник на културата с национално значение през 1964 г., с ДВ, бр. 104.

Паметникът “Велчова завера” е разположен на едноименния градски площад, носел преди това името Баждърлък. Изработен е от арбанашки камък от архитектите Васильов и Цолов, и скулптура Мина Иванов. Пъметникът увековечава имената на участниците във Велчовата завера през 1835 г. Релефно изображение съдържа символите евангелие, меч и кръст, показващи вековните стремежи на народа. Открит е на 5 май 1935 година в чест на 100 годишнината от Велчовата завера.

Къщата с маймунката на Никола Коюв е построена от майстор Колю Фичето през 1849 г. Представлява триетажна сграда с площ от 270 кв. м, разположена на две улици в центъра на Велико Търново, между Старите хали и Самоводската чаршия. На лицевата страна е поставена седяща фигура – маймунка, която впоследствие дава името на къщата. През 1964 г., с ДВ бр. 104, къщата с маймунката е обявена за паметник на културата с национално значение. Днес, в нея се помещава Великотърновският клон на Съюза на учените.

Ханът “Хаджи Николи” - една от най-важните търновски странноприемници с площ от 550 кв. м, сега е комплекс от изложбени зали с музей и картинна галерия, ресторант и вино бар, намиращ се на ул. „Г. С. Раковски“ в началото на Самоводската чаршия. Съграден е през 1858 година от майстор Колю Фичето. От 1964 г. хан “Хаджи Николи има статут на паметник на културата с национално значение (обявен с ДВ бр. 104/1964 г.). Възстановен е през 2010 г. от Бърнис, Юта и Едмънд Бек с помоща на Л. Йорданова, Л. Марков, П. Димитрова, инж. Д. Димитров, Б. Пашова, арх. Н. Георгиев.

Маршрут „Исторически паркове” [3]

Основните обекти, включени в маршрута са парковете „Майка България“, „Асеневци“ и „Света гора“.

Паркът „Майка България” е разположен в центъра на града и заедно с едноименния паметник оформя малък площад. Паметникът е издигнат в чест на загиналите във войните за защитата и обединението на българския народ през 1877 - 1878 г., 1885 г., 1912 - 1913 г., 1915 - 1918 г. (Руско - Турската, Сръбско-Българската, Балканската и Първата световна войни), със средства на търновското гражданство. Открит е на 6 май 1935 г., при тържественото честване на 100 годишнината от Велчовата завера. В паметника е изграден параклис, в който гори вечен огън. Централна фигура в скулптурната композиция е коленичила жена, символизираща България като скърбяща майка. Тя е със златна корона на главата, бойно знаме и лаврова клонка, прекланяща се пред подвига на загиналите войни за свободата на Родината. Паметникът е дело на скулптура Светослав Йоцов. Паркът е облагороден по проект "Велико Търново - зелена и достъпна Балканска столица на културния туризъм" на община Велико Търново, на стойност от 7,277 млн. лева, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие по ОПРР 2007 - 2013 г.

Паркът „Асеневци” е разположен в местността Боруна, на скалната тераса на река Янтра в подножието на хълма Света гора. Мястото е като център на естествен амфитеатър, от който се разкриват най-красивите панорамни гледки на Велико Търново. Тук, през 1985 г. в чест на 800 годишнината от въстанието на Асен и Петър и възстановяването на Българската държава, е издигнат паметникът на Асеневци – един от символите на града. Той увековечава делото на четиримата български царе от династията Асеневци - Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II, по времето на които България достига своя най-голям разцвет и Търново става най-забележителния град на Балканския полуостров.

Паметникът олицетворява могъществото на Втората Българска държава през ХІІ – ХІV век. Изграждането му е дело на авторски колектив с ръководител доц. Крум Дамянов и членове Иван Славов, Владимир Игнатов, арх. Георги Гечев и инженер Коста Цеков. Паметникът е издигнат за два месеца, което е уникален случай в световната практика, а парковото пространство е оформено за една година. Според идейния проект, конниците показват приноса за българската държава на всеки един от четиримата Асеневци чрез изработени от бронз индивидуални фигури. Най-големият брат Петър прави благославящ жест, цар Асен държи юздата на коня с изваден меч, цар Калоян – най-малкият брат, изразява висока култура и войственост, а цар Иван Асен ІІ  носи корона на главата и копие, на което е прободен пергамента на нарушения мирен договор. Конниците са поставени на четири гранитни постамента, високи по 7 м.  Общата височина на паметникът е 15 м. В центъра на композицията е поставен с острие към небето огромен меч, символизиращ силата на българската нация и нейния устрем към грядущето. Под дръжката на меча е поставена гранитната фигура на Богородица Оранта – създателка и пазителка на живота. Някои оценки сочат, че това е най-красивият паметник в България.

Парк „Света гора“ е бил културен, духовен и книжовен център на Втората българска държава през ХІІ – ХІV век. Тук са били средновековните манастири, най-големият от които е “Св. Богородица Пътеводителка”.

През ХІV век в манастира се развива Търновската книжовна школа. В него работили Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий. Художествено съвършенство постигат майсторите от Търновската архитектурна и живописна школа, издигнали и украсили десетки църкви не само в столицата, но и в цялото Българско царство.  Днес, на мястото на манастира е построен Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Паркът заема площ от 537 дка на хълма Света гора, наричан „белите дробове“ нa Вeликo Tъpнoвo. Реновиран е от фиpмa “ХИT” по проект на стойност 1,9 млн. лева, реализиран по опepaтивнa пpoгpaмa „Рeгиoнaлнo paзвитиe” (ОПРР) 2007 – 2013 г. Новите атракции, алеи и съоръжения работят от 21 ceптeмвpи 2016 г. - дeтcки плoщaдки, cпopтнo игpищe, кaтepaчни cтeни, фитнec ypeди нa oткpитo, “нeбecнa” плoщaдкa, cкeйтбopд paмпи, нaд 6 килoмeтpa пeшeхoдни и вeлo aлeи, пapк зa дoмaшни любимци.

Съпътстващи обекти от градския маршрут „Исторически паркове” са:

Стамболовият мост - представлява модерно за времето си мостово съоръжение, построено в периода 1892 - 1900 г. по проект на италианския инженер Джовани Мусути и българския майстор Стоян Герганов. Именуван е на търновския политик и общественик Стефан Стамболов. На 24-ти май 1932 г. военният пилот Петко Попганчев смело прелита под Стамболовия мост със самолета си „ДАР-1А“. Събитието е останало в търновските летописи.

Художествената галерия  „Борис Денев“ е построена за Рисувално училище през 30-те години на ХХ век в местността Буруна. Впоследствие била използвана за друго, дори за милиционерски участък и затвор. Съвременици на събитията от 1944 – 1945 г. на т. нар. Народен съд и репресиите на комунизма разказват, че „стенанията на измъчваните в мазетата на сградата са огласявали цялата долина. Страх и тъмнина сковавали целия град.“. През 1945 г. Велико Търново е дало 208 жертви на комунизма, осъдени в противоречие с Търновската конституция. Много повече били арестуваните, затворените, измъчваните и безследно изчезналите. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от м. септември 1944 г. до м. май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души. След този черен период, сградата на Боруна била отредена за държавна художествена галерия. Тя събира, съхранява и експонира творби на български художници, графици и скулптури, и понастоящем е една от най-богатите галерии в страната. Притежава 5530 експонати, представяни на изложбена площ от 850 кв. м. Колекцията включва картини на Владимир Димитров - Майстора, Борис Денев, Никола Танев и много други. На първия етаж е организирана постоянна експозиция на тема “Велико Търново през погледа на художника”, включваща творби на видни български художници, творили през 20-те и 30-те години на миналия век. На втория енаж се представят гостуващи изложби. От 2003 г. галерията носи името на търновския художник Борис Денев по случай 120 годишнината от неговото рождение.

С художествената галерия „Борис Денев“ е свързана сравнително новата светлинна атракция на Велико Търново - 3D Спектакълът „Величието на Асеневци“. Представлява триизмерен светлинен спектакъл върху фасадата на сградата, в който участват 120 осветителни устройства и 10 лазера, разположени на всички площадки около паметника на Асеневци. Спектакълът е представян безплатно на празника на Велико Търново.

Алеята на славата е оформена на Боруна, между парк „Асеневци“ и парк „Света гора“. Представлява пешеходна алея с възпоменателни знаци за видни личности, допринесли за развитието на Велико Търново. Паметни знаци в тази алея са посветени на проф. Александър Бурмов - създател на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, поетът Радко Радков, големият математик и родолюбец акад. Борислав Боянов, разпаления родолюбец Христо Нурков - сътворител и деятел на музейната култура в старопрестолния град, арх. Никола Николов, вдъхновения художник Иван Христов, актьорът Димитър Буйнозов и др.

Община Велико Търново работи за развитието на велосипедни маршрути по пътя на наследството и обсъжда с потенциални партньори възможности за разработване на иновативни турове с електромобили за семейства, приятели и изследователи.

Източници на информация:

[1] Владева, П.. Велико Търново в калейдоскопа на времето. Изд. „Сира“, Велико Търново, 2016.

[2] Гюрова, С. Възрожденски пътеписи, С., 1969.

[3] Джанабетска, К. Великотърновска наследствена пътека – нов елемент в предлагането и разнообразяването на местния туристически продукт, Сб. доклади “България в Европа 2007”, Издание на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, Стопански факултет и Икономически институт на БАН, С., 2006.

[4] Джанабетска, К. Средновековните манастири във Великотърновската дестинация като ресурс за културно-познавателен и религиозен туризъм, Юбилейна научна конференция “Туризмът през ХХІ век”, Сб. доклади, Изд. СУ “Св. Климент Охридски”, С., 2002

[5] Снегаров, И. Българските земи през погледа на чужди пътешественици 1828 – 1853. С., 1977.

[6] Тодоров, И. Старо Търново – духът и ликът на времето, ИК „Екопрогрес“, 2009.

[7] Списък на недвижимото културно наследство в община Велико Търново, изготвен от арх. Донка Колева по ЗДОИ, април, 2019 г.

[8] Списък на обекти със статут на недвижими културни ценности (паметници на културата) с категория „национално значение“ на територията на област Велико Търново – www.mc.government.bg

[9] http://ninkn.bg/

Автор: Камелия Джанабетска