Хималаите и връх Еверест се превърнаха в популярна туристическа дестинация през последните години, а планинският туризъм представлява близо 15% от целия туризъм в Непал. За 2023 година, близо 155 000 души посещават Хималаите, привлечени от дейности като трекинг и алпинизъм.
Все по-голям интерес предизвиква и преходът до базовия лагер на Еверест - място, което комбинира предизвикателството на надморската височина с възможността да се докоснеш до величието на най-високия връх в света.
Именно в тези условия д-р Петър Чипев решава да проведе своето изследване върху човешкото дишане и съня, за да разбере как и дали човешкото тяло се адаптира към надморската височина.
.jpg)
Източник: iStock
"Това е може би най-популярната дестинация за преход на висока надморска височина. На практика не говорим за изкачване на планината, а за преход до базовия лагер, който води до изкачването на върха. Но през цялото време надморската височина е над 2500 метра, което отчитаме вече като надморска височина, която има физиологични ефекти върху дишането и съня", разказа д-р Чипев в предаването "Студио Actualno".
В рамките на 11 дни, д-р Чипев използва модерна апаратура, с която проследява как се изменя сънят и дишането в условия на хроничен недостиг на кислород. Резултатите показват, че най-характерна е появата на сънна апнея - периодично дишане, което води до накъсан и непълноценен сън, чести събуждания и инсомния.
Не по-малко значими са и промени в кислородната сатурация. Докато на морското равнище нормалните стойности са около 96–97%, в последното селище преди базовия лагер (5180 м) д-р Чипев измерва стойности от едва 70% в покой. Дори минимално физическо усилие може да свали нивото още с 10–20%. Подобни показатели в клинична практика се наблюдават при пациенти с тежки заболявания, а тук те се срещат при напълно здрави хора.
Повече за изследването можете да разберете в интервюто.
