Бюрократ номер едно на Брюксел не се осмели да се бори за ЕС

Многократно евроскептиците и откровените популисти залагаха на реторика, посочваща вътрешните разделения в ЕС. И те са факт – особено на икономическо ниво, но дори на ниво върховенство на закона. Обвиненията, естествено, бяха насочени към европейските институции т.е. Брюксел – че не са достатъчно решителни и не правят нищо, за да се реализира идеята за истинско равенство в Европа. Пукнатините вече са изключително видими затова тазгодишната реч на председателя на Европейската комисия за състоянието на Европейския съюз – в случая Жан-Клод Юнкер, се очакваше с много голям интерес.

Борисов иска от ЕС 160 млн. евро за мигрантите

На срещата на върха на ЕС в петък България ще настоява да получи незабавно 160 милиона евро, които да се използват за охрана на граници...

Прочети повече

Речта, определено, беше провал. В типичен бюрократичен стил Юнкер заложи на език, с който да се опита да угоди на всички. Кризата в ЕС обаче стана факт, тъй като вече има сериозни различния по фундаментални въпроси – като почнем от бежанската криза, та свършим с икономическата политика и свободния пазар. И няма как сериозните, диаметрални различия да бъдат заглаждани с компромиси само на думи. А точно това предложи Юнкер.

Кардиналната грешка на Юнкер беше да твърди, че Европа никога няма да тръгне по пътя на федерализацията, но трябва да е обединена, защото залага на различието. Различието е търпимо само и единствено, когато е гарнитурата към основа на еднаквост. С други думи - възможността да живееш достойно, като човек. Ако жизненият стандарт навсякъде в ЕС остане коренно различен в различните държави и дори области, ако възможностите пред едни биват ограничавани заради етнически произход, макар и завоалирано и под маската на "мултикултурализма", но не по-малко тежко, това винаги води до натрупване на напрежение, на гняв и на ярост. А тези чувства рано или късно избиват в ужасни последици. Няма друг начин за постигане на „европейски“ жизнен стандарт навсякъде в Европа, ако няма еднакви закони и ако няма еднаква степен на върховенство на правото т.е. на спазването на законите. Типичен пример е България – на хартия сме член на ЕС, правова държава, но на практика всички знаем, че не сме. След като не сме, ние не можем да гоним икономически богатите държави в ЕС. Щом не можем да ги гоним, не можем да сме доволни. А щом няма кой да използва на централно ниво тоягата, освен моркова, става както става, когато оставиш деца без никакъв контрол.

Слабичко беше представянето на Юнкер и относно бежанците. Тук разделението е особено очевидно – тези, които са външни граници на ЕС, не могат и не желаят да поемат удара от бежанската вълна. Тези, които са в сърцето на ЕС, също не искат да го сторят. Затова и трябва да се намери работещ механизъм – а той е преработка на Дъблинските споразумения. Или страните-членки ще постигнат съгласие за всеки бежанец да има еднаква помощ и еднаква възможност да се интегрира, независимо за коя държава става въпрос, или няма да стане. Това, обаче, е дългогодишен процес, който сега ще бъде още по-труден точно защото ЕС не е готов на ниво държавническо мислене да го приеме. И не е готов именно заради различните икономически, социални и културни особености на всичките си членове.

Пет години и половина след избухването на войната в Сирия председател на ЕК се сети да каже, че ЕС трябва да има единна позиция по въпроса. Само това да беше, е достатъчно да покаже докъде са стигнали нещата на Стария континент. А позицията е ясна – оръжейно ембарго за Сирия, никаква продажба на оръжие и искане от САЩ и Русия да сторят същото. Ако това не стане – европейски санкции срещу който не е съгласен. Пълна утопия, да – но иначе още дълго време ще си говорим празни приказки и ще текат важни преговорни срещи, на които ще най-много краткосрочни успехи. Сирийският конфликт няма да се реши, докато не бъде ефективно постигнато вътрешно споразумение в страната на база единни принципи, които да се приемат както от режима на Асад, така и от кюрдите и сирийската опозиция. Тогава може да се говори и за окончателно и пълно заличаване на "Ислямска държава".

Юнкер не посмя да поиска курс към по-тясно обединение на ЕС

По твърде малко въпроси работим заедно. Много често се дава приоритет на националните интереси. Това посочи председателят на Европейска...

Прочети повече

Може би единствената силна част от речта на Юнкер беше тази, че гражданите на ЕС "трябва да получават едно и също заплащане за един и същи труд на едно и също място в рамките на Съюза". Само че за да може това да стане, ЕС трябва да е минимум федерация – как да стане, като Юнкер минути по-рано заяви, че "ЕК няма намерение да търси абсолютно изравняване и Европа никога не бива да се превръща в една държава"? Нима в националните държави в съвременния свят няма малцинства, с техните права и задължения, каквито има и съответното мнозинство? Или пак е така само на хартия ...

Европейският съюз няма да има бъдеще, ако няма съгласие за процес на федерализация и за равно участие на политическо ниво в тази федерализация - на базата на върховенството на закона, свободното движение на хора, капитали, стоки и услуги и стремежа към изравняване на жизнения стандарт чрез работещи инструменти, съобразени със специфичните социални и културни особености на всяко европейско общество. Не успеят ли политиците да повярват в това послание и да го предадат на разбираем език на гласоподавателите, ще дойдат времена на много по-тежка криза за ЕС.

Автор: Ивайло Ачев