Българските русофили гледат напред в бъдещето*

Както е нормално в България да има американофили и американофоби, така е нормално да има и русофили и русофоби. Всичко е въпрос на политически светоглед и гледна точка на хората. За предпочитане убежденията да са подкрепени с доводи, но и емоциите вършат работа.

Ако в Европа избухне голяма война, тя неминуемо ще е между НАТО и Русия. Това обаче практически е невъзможно, защото освен формален повод (Casus belli), за нейното започване са нужни и основателни причини, каквито не се виждат. Преди 5 години Русия се намеси в Крим и подкрепи Донбас, защото големи компактни рускоговорящи маси от хора потърсиха помощ от "Майката Родина", а не се очерта компромисен мирен път. Сега войнствена реторика спрямо Русия поддържат само Полша, Украйна и балтийските джуджета.

Съществува обаче една много сериозна причина в Брюксел да не се натискат за бойни ордени и медали. Там генералите добре знаят "ахилесовата пета" на Алианса – той на практика няма южен фланг, защото русофилските Балкани няма да изпратят нито един войник срещу Русия, както България някога не прати помощ на Германия на Източния фронт по време на Втората световна война.

У нас не е много известна решаващата роля на Русия за спасяване от разгром на Гръцкото освободително въстание от 1821 г. и че окончателната независимост на Гърция идва след руско-турската война от 1828-1829 г. (Походът на Дибич-Забалкански в Тракия). Гърците обаче помнят това. А в нашето съвремие Гърция не е участвала в нито една международна военна операция с участие на САЩ: Корейската война (1950-1953), Югославия (1999), Афганистан (2002), Ирак (2003), Либия 2011). Това пък го отчитат в Москва.

Влахия (бъдеща Румъния) постепенно се сдобива свободата си след поредица от руско-турски войни, а пълната независимост идва чак след Освободителната война (1877-1878 г.) И там помнят историята.

Със Сърбия нещата са по-лесни за обяснение: През Сръбско-турската война (1876) генерал Михаил Черняев командва руско-българската доброволческа бригада. После своенравните сърби създават постоянни главоболия на Кремъл по време на Студената война. През 1999 г. по време на бомбардировките от 11 държави-членки на НАТО белградчани се струпаха на култов мост в столицата и не позволиха той да бъде бомбардиран. През юни същата година руски миротворчески батальон за едно денонощие с БТР преодоля 600 км. от Босна и овладя летище "Слатина", единственото летище в Косово, способно да приема военни самолети. Сега с Белград флиртуват и от НАТО, и от Москва, но сърбите дефинираха позицията "Винаги с Европа, никога против Русия!". Москва на свой ред им подари изтребители МиГ-29, танкове Т-72 и БТР.

Сръбското лого е категорично и впечатляващо по изказ, но не е съвсем ново. Да си припомним две известни изказвания на цар Борис ІІІ:

1. "Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил". (Фраза в интервюто му за сп. "Тайм" от 20 януари 1941 г.)

2. "Моят народ се бие само на Балканите, където има етнически наши земи, не може да се бие на други фронтове или в Африка. Ако се прати наша войска на Волга, тя ще мине на страната на руснаците заедно с музиката. (Отговор на въпроса на външния министър на Райха Фон Рибентроп при срещата си с него в Берлин през лятото на 1942 г. за изпращане на български войски на източния фронт или в помощ на Ромел в Африка, което царят отказва)

България не изпрати нито един войник на Източния фронт, но това сега в Русия се отминава с мълчание.

Ако се приеме условната ситуация, че България влезе в сериозен конфликт с Гърция или Сърбия, на чия страна ще застане Кремъл? Разбира се, че ще е против нас! Не е лесно да се обясни защо. Може би, защото единствено България от трите държави беше член на военния Варшавски договор и на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) и следователно се е намирала най-близо до Русия, но сега тя се чувства предадена от България с новата ѝ политическа ориентация.

Отдавна е много трудно в руските медии да се прочете нещо позитивно за България. А колко неистини бяха тиражирани по отношение на проваления проект за газопровода "Южен поток"? Едва миналата година с половин уста беше признато, че в този си вид той щеше да наруши изискванията на Европейския съюз. Проектът беше коригиран да минава през Турция, но сега става ясно, че Анкара вече има други планове и тръбите ще се пълнят само частично. На Русия пак ѝ остана България.

Може да бъде даден и доста по-болезнен пример. На 3 март т.г. Actualno.com публикува материала "От робство или от турско иго ни освободи Русия?" Тънката разлика не би трябвало изобщо да засяга руснаците. В Русия работи сайтът за преводни чужди публикации ИНОСМИ.РУ. Нашата статия обаче привлече внимание и тя излезе под заглавие "Actualno (Болгария): От рабства или от турецкого ига нас освободила Россия?"

Нищо лошо. Някой обаче там реши, че може да се направи хубав скандал, като три изречения преди края на публикацията една дума произволно е заменена с друга. В българския текст пише: "България получава тази свобода ВЪРХУ руските щикове". Руският преводът гласи: "Болгария получила эту свободу БЕЗ русских штыков". Не е професионално, братя славяни!

На руската редакция изглежда това ѝ се сторило недостатъчно и затова е поставила пред основният текст следния съвършено некоректен увод: "Болгарский автор пытается убедить читателей, что столетия, проведенные страной под османским игом, на самом деле были раем. А болгары, вместо того, чтобы прыгать от радости, решили пожертвовать собой и спровоцировать военное вмешательство России. Однако комментаторы ставят автора на место". Като се прочетат предизвиканите постове във форума може да се предположи крайната цел на фалшификацията: насаждане на ненавист към "неблагодарните" българи.

В този вид преведената на руски език деформирана публикация е тиражирана от ИНОСМИ.РУ в много руски сайтове: rus.bg, yandex.ua, smi2.ru, imag.one, avvva.ru, maxgoldov.com, oko-planet.su и други.

Българите не сме неблагодарни. Никак! На наша територия вече втори век има 244 паметника за руско-турската Освободителната война, 34 населени места в страната носят имена на руснаци или на руски военни части. Всичко си стои непокътнато. Точно срещу сградата на парламента се издига внушителният паметник на руския император Александър ІІ, а между тях е булевард "Цар Освободител". Зад парламента е величествената патриаршеска катедрала "Александър Невски", стои си на мястото и монументът на Съветската армия... Историята е такава, каквато е и българите не се опитват да я пренаписват.

Изниква въпросът от древното римско право: кому е изгодно? Добре, руските медии ще предизвикат доза ненавист към българите, а после какво ще я правят тази ненавист? Няма да минат пълни 20 г. и Китай като нищо ще се справи с хегемонията на САЩ. Дотогава присъединяването от Русия на Крим вероятно няма да е на голяма тема на международната сцена, на ситуацията в Донбас може би далеч по-рано ще бъде намерено подходящо решение, всички санкции против Русия нищо чудно да са отменени и страната да се върне като пълноправен член на международната общоност наравно с България. Как тогава ще се чувстват днешните руски псевдожурналисти?

В края на 1940 г. цар Борис си затваря очите за провежданата от нелегалната комунистическа БРП Соболева акция в подкрепа на предложения от Съветския съюз на България пакт за приятелство и взаимна помощ. Монархът предварително добре знае какви ще са резултатите и че те ще му бъдат решителен коз български войски да не участват във война против СССР. Така и става.

Защо сега българските власти раболепно треперят пред САЩ и не смеят по аналогия да проведат мащабно представително допитване какво мислят българите относно "Винаги с Европа, никога против Русия?". Или защо руското МВнР не възложи открито такова допитване на българска социологическа агенция? (бел. главен ред. - Резултатите може и да са изненадващи, и то в много аспекти!)

Преди 9 години тогавашният руски президент Дмитрий Медведев награди председателя на българското Национално движение "Русофили" Николай Малинов с медал "Александър Пушкин" за активната му позиция и усилия по съхраняването и опазването на стотици паметници и паметни знаци на руско-българската дружба в България. (бел. главен ред. - Малинов обаче вече има обвинение в шпионаж)

Оттогава изтече много вода. После дойдоха събитията в Крим и Донбас, както и втвърдяване на отношенията между Русия с ЕС и със САЩ. Руските медии като по даден знак промениха доброжелателното отношение към България. И когато вече се налагаше предположението, че всичко това е по сигнал на Кремъл, през миналата 2019 г. руският президент Владимир Путин неочаквано награди Малинов с "Орден на дружбата" за заслугите му в укрепването на дружбата и сътрудничеството между народите, за плодотворната му дейност по сближаването и взаимното обогатяване на културите на нациите и народностите. Путин бадева награди не дава, но дали в ИНОСМИ.РУ изобщо не са разбрали знака на своя президент, че той признава България за русофилска страна?

Българските русофили обаче вървят пред събитията, защото гледат в бъдещето и интересите им не са конюнктурни. Пътят на първопроходците никога не е лесен.

Автор: Ганчо Каменарски, kamenarskig@abv.bg