1.
Нападението срещу българското посолство в Скопие и счупеното стъкло на входната врата не предизвикаха съответния интерес сред македонската общественост. Някак си стана “нормално“ членовете на българската общност в Северна Македония да бъдат тормозени и стигматизирани, а физическите нападения срещу тях да остават безнаказани. Това се превърна в специалитет на правителството на ВМРО-ДПМНЕ още от времето на Груевски, а насилието срещу възрастни хора по време на честването на Мара Бунева, в един не толкова отдавнашен, но все пак умишлено забравен момент. И не само това. Преди няколко дни президентът Гордана Силяновска Давкова, в предаването “Тема на деня“ по ТВ Сител, някъде около двадесетата минута, изрази една гениална, освобождаваща мисъл за цялото македонско/македонистично общество: ето, някой с българско самосъзнание се появи и каза, че този вандалски акт, това дело, не е извършено от етнически македонец“. Така, казва президентът, “всички онези твърдения, които поставят страната ни в определено положение, са надминати...“, или нещо подобно, цитирано от свободна памет.
2.
Още: Трифонов за Македония: Щом "БУГАРИ МРЕТЕ", ще гледате ЕС през крив макарон
По-запознатите знаят точно за кой човек с “българско самосъзнание“ говорим. Това е македонецът/македонският българин Петър Колев от Щип, основателят на партията ГДУ, която не успя да събере достатъчно гласове, за да влезе в македонския парламент. За още по-запознатите става ясно какво е имал предвид Петър Колев, когато е говорил за не-етнически македонец и накъде е отивала инсинуацията му за “ангажираност“, за която няма ясни съзнания. Той обаче е собственик на портала “Taralej.bg“ и там вероятно ще развие мислите си по-нататък, но ние оставаме с президента тук и някои неща трябва да бъдат обяснени.
3.
Кои са тези неетнически македонци и откъде идва манията им да чупят входното стъкло на българското посолство, да нападат или дори да наранят някого?
Няма, няма ясно съзнание, че някоя от другите етнически не-македонски общности изпитва такава омраза към българското общество, към българската държава или към (не)малкия български народ в Северна Македония, че да предприема такива стъпки на радикално насилие с политически последици, като нападение срещу дипломатическа мисия. Просто казано, етническите общности на неетническите македонци, чрез процеса на образование и социално влияние, по принцип са македонистки проектирани. Това е наследство от минали времена, от югославизацията на страната с всички последици за нас, но и за тях. Най-голямата етническа общност тук е частта от албанския народ, но те нямат никакви специални причини, нито да се “разправят“ с македонските българи, камо ли да извършват нападения срещу дипломатическата мисия. Политическите представители на албанците в Македония напълно подкрепят пътя на страната към ЕС, осъзнавайки препятствията по този път и с мнения за преодоляване на проблемите. Да, има и такива, които реалистично възприемат ситуацията в страната и нейния напредък, като Арсим Зеколи, Ким Мехмети или Керим Лита, но гласовете им са “гласът на жадните в пустинята“. Покойните Арбен Джафери и Алаждин Демири имаха много ясни позиции по линията МКД-ЕС-БГ, но те вече не са сред нас. Но имаше и един македонски дипломат, Абдурахма Алити, който с безпрецедентна енергия подкрепяше сепаратистките вакханалии на членовете на ОМ в Пиринския край...нещо, което никой македонски или бивш югославски посланик не си е позволявал, дори в периода 1945-48 г., нито след това. Всички останали се привързват извинително към сегашния македонизъм в публичните си изяви, не искат да се занимават с проблема на македонските българи или с българския исторически наратив и приемственост тук. И са прави, никой не иска да се занимава с губещи...поне допреди няколко години бяха!
Още: Антибългаризмът е превърнат в държавна политика: Скопие подстрекава с агресия към всичко българско
Турската етническа група в Македония, със завидния си брой, изобщо не иска да се намесва в македонско-българските отношения. Едва ли някой от тази етническа група би се появил като “герой“, който би атакувал посолството, чуждо на политическия им манталитет тук.
Снимка МВнР
Същото може да се каже и за власите в страната, удобно разположени във всички институции и без нужда от политическа македонско-българска намеса... те са недосегаеми. Ромите, египтяните, бошняците и редица други етнически общности имат толкова много свои проблеми за решаване, че последното нещо, за което биха се сетили, е да помагат на етническите македонци в безсмислените им спорове с българите. Остават само сърбите, “вековните врагове“ на българите на македонска земя. Но времената на тъмните действия на сръбската армия и полиция на територията на Вардар отминаха. Сега те имат свой вицепремиер и министър за връзки с общностите. Иван Стоилкович е човекът, който върши цялата онази работа, с която Македония все още опипва пътя към ЕС, и живее в наложените илюзии за “балкански или сръбски свят“, за кървавото югославско единство и за това как сме били “освободени“ от сръбската армия през 1918 г., но и винаги след това. Това министерство не ни дава да си починем, нито да се отървем от Каймакчалан, Брегалница, Зебрняк и редица други тържества. Гарантирано, дори със Стиолкович и ДПМНЕ на власт, нито един сърбин няма да протегне ръка към българското посолство.
4.
Въпросът е “кой“. Службите трябва да отговорят на този въпрос, а президентът, ако вече е влязла във вихъра от неясни обяснения, тогава ясно да обясни “защо“. Въпросът е дали това е организиран акт, или действие на „свободен стрелец“, но във всеки случай трябва да се търсят организаторите или подстрекателите на това (зло)деяние. Дали това е съзнателен акт, или е акт на някакъв “безотговорен“ човек? Дори и да е така, възникват нови дилеми, които изискват експертни отговори. Как някой безотговорен е атакувал българското посолство, а не руското или американското? Ако наистина става въпрос за някакъв “патриот“, защо не е атакувал френското посолство, което е създателят на ветото и “френското предложение“, а българското. Или, както мнозина мислят, това е въпрос на “историческа“ безнаказаност по отношение на България и съществуването на македонски българи.
Още: Изолиран случай, щетите не са огромни: Муцунски за вандализма срещу посолството ни в Скопие
5.
Не беше толкова отдавна, когато партията „Десна“ на садиста и двоен убиец Люпчо Палевски-Палчо демонстрира пред българското посолство в Скопие и на затворената за движение улица активистите нарисуваха знамето на Вергина. На въпроса на един от обикновените минувачи защо рисуват символа на Вергина пред българското посолство, а не пред гръцкото, отговорът на един от активистите беше съвсем обичаен – тук, пред българите, никой няма да ни накаже.
Именно тази безнаказаност е злото на цялото ни общество.
Президентът трябва да обясни това!
Още: Ескалация на омразата: Удариха българското посолство в Скопие (ВИДЕО)
Автор Владимир Перев
Източник: tribuna.mk
