Важни български медии отиват в ръцете на близка до правителството фирма. Това може да се интерпретира и като опит на управляващите да неутрализират критичните гласове преди изборите догодина, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг".
Още: "Те бяха обесили собствените си деца"
Още: Орбан: "Брюксел си играе с огъня". Омразата срещу Украйна
Както писа англоезичният интернет-портал "Новините", позовавайки се на разследващия сайт "Бивол", българският премиер Борисов бил оказал натиск над медийния цар Любомир Павлов от "Медийна група България Холдинг" да продаде тиражните вестници "Труд" и "24 часа" на "Нова българска медийна група" /НБМГ/. В статия, публикувана на страниците на авторитетния "Нойе Цюрхер Цайтунг" /НЦЦ/ журналистът Рудолф Херман обяснява, че ръководената от Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски група е близка до правителството.
Заплаха от най-горе?
Позовавайки се на анонимни източници, "Бивол" пише, че Борисов бил отправил към Павлов следния ултиматум: ако не продаде двата вестника, щял да попадне зад решетките. Павлов и неговият бизнес-партньор Огнян Донев бяха обвинени за пране на пари във връзка с поемането на "Труд" и "24 часа" от германската медийна група ВАЦ, която се изтегли от българския пазар в края на 2010-та, разяснява Рудолф Херман и добавя: Ако и двете издания наистина попаднат в ръцете на НБМГ, тази медийна група ще има почти пълен монопол на пазара на принтмедиите. Вестник "Сега" ще е единственият всекидневник с голям тираж, който предлага по-различни мнения. За по-взискателните читатели остава още и "Капитал", който е с предимно икономическа насоченост и се издава от "Икономедиа".
Още: Жътварят на смъртта
Още: "Даже не мога да обясня как се съгласих": Как Русия превръща украинските деца в терористи
Истински независима информация предлага само "Капитал", твърди един бивш журналист, който междувременно се занимава с пиар. Големите вестници имали една-единствена цел - да прокарват бизнес-интересите на собствениците си и да очернят съперниците им. В тази връзка "Бивол" пише, че масовите вестници предлагат манипулирани журналистически материали не само в зависимост от съответните бизнес-интереси, но и по политическа линия. Министър-председателят Борисов вече бил установил контакт с водещи журналисти, за да предопредели редакционната линия на двата масови вестника след поемането им от НБМГ. Правителството на Борисов явно се стреми да постигне възможно най-голям контрол над печата още преди изборите през лятото на идната година, коментира НЦЦ.
Не закачай властта!
Още: В Китай искат хората да работят по-малко. А причината е в добре известен парадокс на капитализма
Още: Русия разполага военна техника близо до Финландия. Нови танкове се пазят за "по-нататъшна употреба"
Още преди месеци тенденцията за ограничаване на независимата журналистика предизвика критики от страна на South and East Europe Media Organisation /SEEMO/. Организацията, която е свързана с Международния институт за печата /IPI/, писа след свои проучвания в България, че след оттеглянето на ВАЦ се е стигнало до ожесточена конфронтация между две медийни групировки. Тази конфронтация била породена не толкова от идеологически различия, колкото от частни бизнес-интереси, налагащи и определена журналистическа линия. Този "диктат" подкопавал доверието към целия бранш.
Концентрирането на двете най-важни печатни издания в една ръка ще има и следния негативен ефект: за управляващата партия ще стане по-лесно да налага линията на положителното отразяване. Познавач на бранша твърди, че българските медийни царе по принцип са хора, които нямат почти никакви познания в медийния бизнес - те се занимават с него главно заради печалбите. Целта им била да бъдат оставени на мира от силните на деня, поради което и не закачали властта. Примерът с Павлов показа много красноречиво как може да се упражнява натиск. Което впрочем не означава, че обвиненията срещу него не са оправдани, коментира Рудолф Херман.
Още: Разединени американски щати: Какво свърши Тръмп с Америка за 100 дни
Още: "Надяваме се на 9 май Путин да сложи край на войната в Украйна"
Загриженост в Брюксел
И Нели Крус, еврокомисарката по медийните въпроси, е загрижена за свободата на печата в България. През септември тя ще гостува в София, където ще участва в конференция по въпросите на широколентовия интернет. Крус смята на място да си състави лична представа за ставащото в страната. Според сайта "Новините", еврокомисарката била изразила тревога от факта, че от 2006 година насам България е пропаднала в медийната класация на "Репортери без граници" от 35-то на 80-то място.
Източник: Дойче веле
