Едни наши семейни приятели, и те като нас с две деца, живеят по-охолно от нас, макар че сме хора от една черга. Те редовно взимат заем, харчат юнашки, връщат заема с лихвите, след това взимат нов, а ние с жена ми... стискаме. По-точно си простираме харчовете според нашата черга или само с това, което заработваме, и винаги гледаме нещо да остане. С нашия стил за 25 г. си построихме нова къща, а нашите приятели си останаха в старата панелка. Е, те видяха не само Гърция и Турция като нас, но и Египет, и Испания... Ние обзаведохме къщата ни с нови мебели, а те останаха със старите от едно време.
Питам се: в крайна сметка кое семейство е по-доброто? Нашето ли с премереното ни харчене или това на приятелите ни с тяхното харчене до дупка и с постоянните им заеми? Трудно ще получа отговор, защото по принцип харченето е въпрос на стил. И за да не мъча повече уважаемия читател, който сигурно вече си задава въпроса – за какви харчове и за какъв стил ми говори този, ще си дойда на думата.
Дадох примера с това наше приятелско семейство, но същевременно си зададох същия въпрос по отношение на стила на харчене в рамките на бюджета на държавата, а тя се явява сбор от множество семейства. Следователно оценката за стила на харчене, разглеждан в рамките на релацията държава-семейство, би трябвало да бъде една и съща. И ако задам същия въпрос към обществото – кой стил за управление на държавата е по-добрият – този с постоянните заеми или другият, онзи с премерените разходи и винаги оставащи неразходвани излишъци, ще кажа, че аз съм за втория подход. Защото както в семейството, така и в държавата винаги изникват непредвидени потребности, които се покриват само и единствено с излишъците.
Още: След оттеглянето на бюджета, ПП-ДБ с нови искания: Денков за протеста и безредиците
В крайна сметка ще се обърна и към тези, на които сме дали доверие да взимат вместо нас множество решения от съществено значение. Ще кажа: уважаеми депутати, вие влизате в парламента немажоритарно, скрити зад шарения параван на някоя партия, чийто лидер е силно гласовит и щедро обещаващ светлото бъдеще, но това не ви дава правото да разигравате хазартната, бих я нарекъл харвардската карта на разпищоленото харчене. Ние, българите, сме на дъното по БПВ на глава от населението в ЕС и това много ясно подсказва, че, за да се отблъснем от това незавидно дъно, ни трябват средства, с които да подобрим нашето стопанско състояние. Тези средства не бива да взимаме като заеми, а да се опитаме сами да ги реализираме. Другото е като при нашите семейни приятели – перманентни заеми, харчове като за световно първенство по харчене, непрекъснато връщане на заеми и, в крайна сметка, кротък седеж на дъното.
Вие решавате, госпожи и господа народни представители, а аз ще добавя - не ми харесва перспективата да живея с моите деца в държава, подобна на една наша съседна, където се живее постоянно на кредит. Е, там се играе страстно сиртаки, яде се вкусна риба, лее се прекрасно вино и се чупят гипсови чинии, но... това много ми напомня на нашенското: когато пели – пили, но когато плащàли – плакàли.
Още: Бюджетният дефицит е на ръба от 3%: Актуални данни
Автор: Никола Темелков
