Нов анализ предупреждава: ниската здравна вноска и липсата на превенция водят до по-слабо здраве, по-ниска продуктивност и нарастващи разходи за държавата
България е изправена пред значителни икономически загуби, ако запази едно от най-ниските нива на публично финансиране в здравеопазването в Европейския съюз. Според анализа „Цената на бездействието“, изготвен от Health Metrics и представен от здравния икономист Аркади Шарков, поддържането на здравната вноска на сегашните 8% може да струва на страната над 50 милиарда лева до 2040 г.
Изчисленията включват преки и косвени разходи – от отпадане на хора от пазара на труда, през по-ниска продуктивност, до по-дълги болнични и по-висока смъртност, която би могла да бъде предотвратена при по-ранно откриване и лечение.
България вече е сред държавите с най-нисък публичен разход за здраве – под 5% от БВП, в сравнение със средно над 8% в ЕС. Разликата се превръща в нарастваща тежест за икономиката.
Застаряване и хронични заболявания – двигател на бъдещи разходи
Демографските тенденции – бързо застаряване и увеличаване на хроничните заболявания – водят до по-голяма нужда от лечение и повече средства за медицински грижи. При недофинансирана система тези заболявания често се диагностицират късно, което увеличава хоспитализациите и отсъствията от работа.
Само загубените години живот, коригирани по инвалидност (DALY), се оценяват на над 4,5 млрд. лв. до 2040 г. Допълнително между 40 000 и 70 000 души в трудоспособна възраст може да отпаднат от пазара на труда заради нелекувани или късно лекувани заболявания.
Нетретираните навреме заболявания водят до по-дълги болнични, което струва на България между 1 и 1.5% от БВП годишно. Натрупано до 2040 г., това представлява значителна загуба от потенциалния икономически растеж.
Влошеният достъп до лечение усилва хроничните заболявания, които изискват по-дълги и по-скъпи терапии – ситуация, при която държавата плаща повече, но получава по-слаби резултати.
Ниската здравна вноска води до по-високи лични разходи
С вноска от едва 8% България е сред страните с най-ниско общо здравноосигурително натоварване в ЕС. Това прехвърля тежестта върху гражданите, които плащат над 7 млрд. лв. годишно от джоба си за медицински услуги – три-четири пъти повече от средните нива в по-добре финансираните системи.
Този модел води до отлагане на прегледи и лечение, което увеличава риска от усложнения и допълнителни разходи за държавата.
Спад в профилактиката означава растящи бъдещи разходи
Според анализа профилактичните прегледи могат да намалеят с 20–30% до 2040 г., ако вноската не бъде променена. Това означава хиляди пропуснати случаи на ранно диагностициране – моменти, в които лечението е най-ефективно и най-евтино.
По-високата вноска като инвестиция, а не разход
Според анализа повишаването на здравната вноска до 10% е реалистичният инструмент за ограничаване на негативните тенденции.
Допълнителният ресурс би позволил:
- по-стабилен бюджет на НЗОК;
- модернизация на болничната инфраструктура;
- задържане на специалисти;
- по-добро качество на услугите;
- повече и по-ефективна профилактика.
Всеки вложен лев в системата носи над три лева обществена полза под формата на по-малко болнични, по-добро здраве и по-висока продуктивност.
Заключение: без промяна загубите ще продължат да растат
Ако системата остане на сегашното ниво на финансиране, България може да загуби над 50 млрд. лв. под формата на пропуснат икономически растеж, по-ниска продуктивност и по-висока смъртност.
Анализът е категоричен: устойчивото финансиране е не разход, а инвестиция, способна да стабилизира системата и да подобри достъпа до лечение в дългосрочен план.
