Политически покойници!

А кой са те ли - покойниците и мушмороците? Ами повечето лидери и активисти на, да ги наречем, по-малките (но не само малки) партии и партийки, които на последните парламентарни избори - на 26 октомври 2016 година - бяха удостоени от избирателите с между... 1 и 3 процента подкрепа, но въпреки това, ето вече почти шест месеца след вота, продължават да се държат нахално, да дават умни съвети на "батковците" в парламента и да се правят на "вси и вся". Ние знаем всичко, сякаш казват те, а вие, парламентарните партии, сте боклуци, затова ние, неуспялите да влезем в 44-я парламент, ще ви спукаме от критика и бой! Политически бой до следващите избори, когато ние ще разбием "статуквото" и ще заемем полагащото ни се място в пленарната зала!

Ала-бала портокала! Но е факт - не минава ден, не минава сутрешен, дневен или вечерен блок на която и да е телевизия и на което и да е радио без тяхното присъствие. И без техните мъдри съвети и пиперливи критики.

Кои са те ли? Ами пуснете си радиото и телевизора и ще ги видите и чуете. Ако не е Татяна Дончева (превключете на друга програма, със сигурност ще е там и ще каканиже присъди!), то със сигурност ще е Румен Петков или Георги Първанов. Сякаш не се провалиха - някои за втори и трети път - и сякаш народът не им каза: "Ай, сиктир, чупката, не ставате за управляващи!" Тези тримцата, което е типично за левичарите (а в случая и бивши бесепари!), опаковат нахалството си във високомерие и наглост! Имат се за "хайлайфа" на изхвърлените от политиката, освен мъдрите си съвети към влезлите в Народното събрание - съответно с двадесет, десет, пет, три и два пъти повече подкрепа, прибягват и до заклинания, като например - колко лошо ѝ се пише на държавата с тези, които взеха властта, и най-важното - лошо ѝ се пише на милата ни Татковина, без тяхното (на изпадналите) решаващо присъствие в българската политика! Тези тримата радио- и телевизионни дърдорковци обаче, освен че останаха - поради много гяволък - извън играта, се (само)прецакаха и без субсидия - поради коалирането си! Няма ги, и няма да ги има поне четири години тези така мили и драги хиляди левове годишно, които покрай нещастието, че не са депутати, ги остави и без "джобни" и персонални! Не стига това, ами сега ще трябва да освобождават и държавните си офиси - все на централни булеварди и "на кюше", и най-важното - със символични наеми!

Ето ги и другите радио- и телевизионни плямпала:

- всеки ден на екрана и пред микрофона е Христо Иванов, който смяташе, че битката му с главния прокурор трябва задължително да стане битка и на цялото правителство;

- Радан Кънев, който надмина и мантора си Иван Костов в разбиването на партии и политически проекти!

- неуморният сиромахомил и пишман русофил Велизар Енчев, който не знае какво иска и за какво се бори - май за всичко и нещо едновременно;

- да не говорим за Вечната Амбър - Даниел Вълчев, преминал на бял кон през поне три партии и две правителства, с неговия водопад от умни съвети, които обаче никой не му е искал;

- да не говорим и за горкия Методи Андреев, който пък сам си би дузпата, направи се на велик и прекалено честен, по-голям папа от папата, имал глупостта да захапе ръката, която го държеше сит цели две години на депутатската ясла...

Радев призова партиите за по-отговорно поведение

Президентът на България Румен Радев призова за по-отговорно поведение от страна на политическите партии в предизборната кампания. "До ...

Прочети повече

Сигурно пропускаме някой(и), ама да ни прощават, толкова са много неудачниците на телевизионния екран, че направо не им се смогва! А някои са и толкова безпомощни в съветите, препоръките, заканите, заклинанията и т. н., че въобще не заслужават внимание!

И пак в тоя ред на мисли - не е ясно, да им се сърди ли човек, или да им влезе в положението - надяваха се на поне четири години на гребена на вълната, то пък най-изненадващо мандатът им взе, че се съкрати наполовина... И естествено - бой по виновния!

Като стана дума за втръсналост от телевизионни лица и мутри - айде сега нека някои малко понамалят темпото на хонорарите; нека се скрият малко и дежурните коментатори, които, честно казано, не само конкурират провалените политически мушмороци, ами даже ги и надминават. Починете си малко, господа зрителски и слушателски многознайковци, преля чашата и откъм вашата страна - като се почне от Андрей Райчев, Кънчо Стойчев и Кольо Колев, които, появят ли се, не пропускат да отворят политическата сергия; мине се край самодоволния Харалан Александров, новопробилия ентусиаст Първан Симеонов, улегналите професори Михаил Констнтинов и Антоанета Христова, плюс дразнещо пристрастния Георги Харизанов; и се стигне до разните бивши военни, ченгесарски и други службаши, като например братя Чукови и един бивш съмнително енергичен секретар на МВР от правителството на Жан Виденов, чието име не се запомня, който обаче е сред най-фаталните прорицатели и обвинители на управляващите... Нищо лично, господа, но така - час по час на екрана - рискувате и вие да изпаднете в бездната на много говорещите и нищо неказващите!

И накрая - още малко за политическите покойници. Ами повечето от тях не успяха и просто свършиха. С политиката. Посипете си главата с пепел и се скрийте - повечето завинаги, в нещо като политически гроб, някои само за известно време, белким населението ги позабрави и следващия път се излъже, може би пък да ги огрее повторно! И най-важното - не се опитвайте да се реанимирате на гърба на тези, които ви напердашиха на миналия 26 октомври - кой с двадесет, кой с десет, кой с пети и с три пъти повече гласове обществена подкрепа! Казано е - политиката е търпение! И поне малко смиреност!

Автор: Валентин Стоев