1
Повече от 1300 години българското племе живее на Балканите, разпростряно между Дунав и Бяло море, както и между Охрид и Черно море. То живее с променлива политическа съдба, носено от ветровете на победи във войни, капитулации, предателства на мирни преговори и вечната амбиция за единство. През последните 150 години, по-точно от Сан Стефано нататък, до днес, ние живеем в усилия за създаване и усъвършенстване на държава и държавни институции, понякога общи, но най-често дълбоко разделени. Но никога не сме били толкова разделени, че да не се познаваме или да не се разпознаваме, никога толкова разделени, че да нямаме общ, колективен спомен за нашето минало.
2.
Още: Председателят на Конституционния съд лично поема решението за оставката на Радев
Във войните винаги сме били заедно, винаги под знамето на България и нейните владетели. В обединителната 1885 година македонските българи, цветът на македонската интелигенция от гимназията в гр. Пловдив, се сражаваха рамо до рамо със своите сънародници от Тракия и Мизия, под командването на княз Александър Батенберг. Някои от тези македонски бойци са основателите на ТМОРО, а по-късно някои са български политици, министри и министър-председатели. След това, по време на революционната борба, под знамето на България и герба на Кобургите, се сражавахме в битките за свобода и обединение. Македонските революционери във всеки един момент имаха подкрепата на цар Фердинанд I, морална, материална, с оръжие и човешка сила. Всички ръководители на ТМОРО/ВМОРО са имали контакти с Двореца, били са приемани и приети... всички с изключение на царския кадет Гоце Делчев. В мемоарите си войводата Кръсто Гермов Шакир ще напише: всички отидохме в Двореца, някои през главната врата, някои през задната врата, а някои дори през прозорците или комина… само Гоце не отиде. Ами историята ще даде отговор на това.
Още: Арменският поп Румен Радев: Не просто "Боташ" и "Чий е Крим" - гнилото е друго
След това дойде Първата световна война и националната катастрофа, защото новият император Борис III започна своята неясна и колеблива политика по отношение на македонското революционно движение и стремежа за свобода на македонските българи. Това доведе до Майския преврат през 1934 г., разпускането на ВМРО на Ванчо Михайлов и упадъка на Третата българска империя. Втората световна война беше само прелюдия към разрухата, защото окончателният край дойде със съветската окупация на България през 1944 г. Тя беше и формализиране на нашите разделения.
Снимка БГНЕС
3.
Историите, които баща ми разказваше за случайните си срещи с цар Фердинанд, когато идваше да посети кадетите на Военното училище, трябва да се разглеждат като сантимент или градска приказка за добро настроение. Но е вярно, че той е имал и официална среща в манастира “Свети Иван Рилски“ през 1915 г., в навечерието на Първата световна война, когато е повишен в чин втори лейтенант в българската армия. След това настъпва огромна пауза, мълчание за каквито и да било контакти с българския “държавен глава – императора“. Но по време на Втората световна война, в поредица от документи, публикувани от Държавния архив на България (Цочо Билжарски и Ива Бурилкова), името му може да се намери в някои делегации до цар Борис III, с искане за “правата на македонските българи“ пред върховния владетел. Резултатите са неизвестни, вероятно никакви.
4.
Още: Официално: Румен Радев депозира оставката си като президент
След Втората световна война и новото комунистическо правителство в България, точно както в Македония, името на македонските българи и техните права са обвити в своеобразно проклятие на забрава и невежество... дори повече, те са обект на преследване от службите за сигурност и на двете страни. Половинчатите изявления на Тодор Живков към югославските политици Кръсте Цървенковски и Добривойе Видич, че половината от Централния комитет на Българската комунистическа партия са македонци, са напразни, когато в реалния живот никой не се застъпва за правата на македонските българи в Югославия/Македония. Те са изложени на преследване и стигматизация, явления, които са налице и до днес.
След това, с времето на промените след 1989 г., българските президенти започват да ходят в Македония. Желю Желев, за да промотира книгата “Фашизмът“, а Петър Стоянов, за да направи прекрасното си “романтично“ посещение в Македония. Всъщност Стоянов отваря вратата на емоциите, за да види бездната на взаимната омраза, насаждана от окупаторите на Македония и България.
5.
Още: Първи данни: Кои (не) са лицата на бъдещата партия на Румен Радев? (СНИМКИ)
Румен Радев е историческа личност. Той е първият, който приема организирана делегация от македонски българи, за да изслуша исканията им за човешки права и да обещае политическа подкрепа и съдействие. Той е първият български държавник след цар Борис III, получил организирано посещение от лица и организации от Македония и първият, който изпълнява обещанията си, поне в рамките на възможностите си и реалното състояние на българското общество по отношение на Македония. Просто е невероятно как човек без корени от Македония, пилот-офицер по образование, за когото повечето от нас смятаха, че има скромни исторически познания и никаква воля да се ангажира в областта на човешките права на македонските българи, успя да преодолее половинвековната летаргия на българското общество. Да, наистина, Македония беше и остана вечният лайтмотив в българската история, поезия, драматургия, музика и култура, но Радев е първият, най-висшият държавник в страната след фаталната 1934 година, с ясна политическа подкрепа от македонските българи. Това не бива да се забравя.
6.
Напускането на “пилота“ Радев от президентския пост и включването му в активния политически живот ще бъде неговото ново предизвикателство, в поле, изпълнено с неясноти. Електоратът ще даде оценка за по-нататъшните му успехи или неуспехи, а времето и историята ще отбележат политическите му позитиви или негативи.
Македонските българи винаги ще бъдат благодарни и ще оценяват неговата ангажираност в справедливата борба за човешки права и историческата истина.
Още: Пенсионерите в еуфория за Радев, но му поставиха условия за подкрепа
Честит полет, пилоте!
Автор Владимир Перев
Източник: tribuna.mk
