Без да блестят с оригиналност, по Националното радио отново пускат "Лет ит би!". Десетилетие по-късно, работещите в "Хоризонт" отново протестират, пак срещу шефа си - този път Радослав Янкулов. И ако преди "антишефският" протест бе донякъде спорен, "Радио-протест 2015-та" си е абсолютно резонен! Всеки малко по-съсредоточен радиослушател лично се е убедил, че лицето Янкулов сякаш е изпратен за шеф там, за да съсипе националната медиа, и - бидейки съсредоточен, радиослушателят вижда, всъщност чува - колко успешно той се справя със задачата! От две години над Радио "Хоризонт" и блестящите му репортер(к)и, над най-успешната всъщност българска медия, целенасочено и планирано се извършва интелектуално покушение, лично от доказания интелектуален инвалид, назначен за шеф на БНР - Радослав Янкулов! Интелектът на лицето Янкулов е несъвместим с интелекта на работещите в "Хоризонт" репортер(к)и и подставеният за шеф очевидно се е заел с непосилната за него задача да "уеднакви" радиото интелектуално! Равнис по шефа, както се казва!
Протестират радиожурналистите от най-слушаната електронна медия, протестират и ще продължат да протестират, казват те, докато Янкулов не си отиде! Междувпрочем лицето, бивш спортен журналист в "Хоризонт" и къде ли още не, доказан навсякъде некадърник, уволняван поне три пъти от места, където са го пробвали, включително и за шеф, е вече в пенсионна възраст, което може да реши нещата - тихо, безболезнено и щадящо, както за него, така и за журналистите, а и за слушателите! Най-доброто - и за журналистите, и за слушателите, а и за него самия, е да се отдаде, както се казва, на заслужен отдих. Каквото можа - даде (и взе!).
Много бели свърши за две години радио-шефчето Янкулов! Продължава, не се дава и сега, след обявяването на протеста! Генералният директор на БНР Радко Янкулов, по примера на мнозинството от БСП и ДПС в 42-рия парламент, например, в мига, в който протестиращите обявиха исканията си и излязоха на тротоара пред Радиото, им спретна "равностройна" група контрапротестиращи, които - както се казваше в "ония" опорни точки - "ако не друго, поне да бавят топката и да размиват нещата!". Разбирай, истината! И контрите му вършат - поне засега - добра работа!
Същият този подставен за шеф Янкулов не се поколеба да противопостави едни срещу други творческия състав на Радиото, който по статут и по закон получава хонорари, на техническия състав на Радиото, който поради спецификата на работата си не получава хонорари! С единичката егоистична шефска цел - да си спечели още началническо време!
И понеже бившият спортен журналист Радко Янкулов ни е ясен още от самото му началото, задължително е да си изясним и другия пряк виновник за поредните неразбории в Българското национално радио. Името му е Георги Лозанов, а длъжността - председател на Съвета за електронни медии (СЕМ)! Този развихрен държавен служител (гнусна лъжа е, че длъжността му е обществена и съветът е обществен, сиреч - че са независими от държавата!) е назначен на този пост от изпълнителната власт още преди поне 15 години със задължителното изискване да изпълнява, и, ето, вече поне 15 години този своенравен и фриволен интелектуалец, таен държавен служител с министерска заплата, успява да се задържи на него! И как иначе, щом изпълнява! Та този шеф на Съвета за електронни медии (който - помните - някога се наричаше НеСеРеТе, и по тази причина, че създава определена алюзия, беше преименуван на СЕМ!), назначи приятеля си от край време Радко Янкулов за генерален директор на БНР - уж с конкурс, уж с явно грасуване в Съвета! И се започна псевдоинтелектуалната инвазия на Янкулов във важната държавна институция. Което в пряк текст означава: разбиване на доказали се радио-схеми, сваляне от ефир на доказали се водещи, рязане на законноустановени хонорарни тарифи, връщане "на микрофон" на доказани некадърници, и т. н., и т. н.! И, разбира се, най-важното - назначаване на роднини и приятели, без опит и трудов стаж, на високоплатени творчески длъжности!
Който помни по-отдавна, би трябвало да знае, че експериментът "Янкулов" не е прецедент за Георги Лозанов. Радио-кашата, забъркана от него сега, му е поредната. Още в края на 90-те години, пак по същия начин, но с друго свое приятелче от детинството - на име Иван Бориславов, Георги Лозанов натрапи на радиожурналистите от БНР за генерален директор случаен човек, който нямаше нищо общо с микрофона! Срещу Бориславов репортерите и водещите също стачкуваха, срещу него също звуча многозначителната песен на "Бийтълс", и което бе най-важното - тогава протестът успя и натрапеният за шеф на БНР Иван Бориславов си събра багажчето само за месец!
Дали такава ще е съдбата на Радко Янкулов, не е ясно - ако слушаме дружката му Лозанов, който го защитава като роден брат, борбата ще е до последно! Но едва ли! По-вероятно е Янкулов да повтори съдбата на далечния Бориславов, но се питаме точно тук - не трябва ли и не е ли справедливо, заедно с натрапения Янкулов пътя да си хване и самонатрапващият се вече 15 години председател на СЕМ Георги Лозанов?! Какво като се води уж обществен!
Автор: Валентин Стоев
