Елена и четирите й деца са се притиснали един до друг върху одеяло на парижкия Площад на Бастилията - подобно на други ромски семейства, те са се настанили в този столичен квартал, като преживяват от просия и ровене в боклуците, надявайки се да намерят работа.
Това се казва в репортаж на Франс прес за живота на ромите от България и Румъния, напуснали своите страни и потърсили сполука във Франция. Елена живее от 6 месеца на този тротоар и с гордост показва пеленачето си под погледа на 12-годишната Христина и 5-годишната Андрея, хрупащи бисквити, които току-що им е дал един минувач, предаде БГНЕС.
Десетина семейства с около 20 деца, дошли предимно от Румъния, живеят на централния булевард "Ришар Льоноар" на две крачки от Площада на Бастилията, обяснява 23-годишната Джесика, която взема ролята на говорител на своите другари по съдба. Те са окупирали телефонни кабини, които им служат за убежище. Край тях по тротоара са разхвърляни стари дюшеци, завивки, големи торби, пълни с най-различни вещи.
Детски колички и плюшени играчки подсказват, че в този малък табор живеят и деца на съвсем крехка възраст. "Нощем студуваме, а денем жегата е мъчителна", оплаква се Джесика с 18-месечния син на ръце. Тя е звъняла на безплатния телефон за спешно настаняване, но й казвали, че няма места или изобщо не отговаряли. "В спешното настаняване приемат, без да подбират", подчертава Ерик Молиние, председател на организация за приютяване на бездомни хора. "Ромите обаче често са цели семейства и търсят постоянно жилище, може да им се предложи хотел, но за кратко", добавя той.
Други семейства са спретнали своето "жилище" на другия край на булеварда, на Площада на Републиката, друго символично място за правата на човека, обяснява Василе Митика, 30-годишен баща на три деца от Бузъу на около 100 км от Букурещ. Той послушал свои приятели, които му казали, че във Франция има работа, и пристигнал с автобус. "Искам да работя, зидар съм, но мога да събирам старо желязо, а мога и да рисувам", твърди Василе.
Редактор: Калина Здравкова
