Две десетилетия след атаките от 11 септември и след разгрома на „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия, повечето световни сили насочиха вниманието си към войните в Украйна и Близкия изток, както и към съперничеството на САЩ с Китай. Докато в останалата част от света терористичната активност бележи значителен спад - например 93% намаление на атаките в Близкия изток между 2017 и 2025 г., в Африка се наблюдава точно обратната тенденция.
Според данни на ООН и Глобалния индекс за тероризъм, днес африканският континент е новият епицентър на глобалния тероризъм, като на него се падат над 50% от всички смъртни случаи, свързани с тероризъм през последните пет години, обобщава Foreign Affairs.
Новата географска карта на радикализацията
Африка е дом на три от четирите най-смъртоносни джихадистки групировки в света:
- "Ислямска държава", чиято основна база вече е в Африка през нейните регионални клонове;
- Jamaat Nusrat al-Islam wal-Muslimin (JNIM), свързана с "Ал-Кайда" в Сахел;
- "Ал-Шабаб", базирана в Сомалия.
Шест от десетте най-засегнати от тероризъм страни в света се намират на континента: Буркина Фасо, Демократична република Конго, Мали, Нигер, Нигерия и Сомалия. В региона на Сахел се отчита 17% ръст на терористичните прояви през последните години, а екстремизмът вече се разпространява и към държави с малък предишен опит с подобно насилие като Бенин, Того, Мозамбик и Централноафриканската република.
Снимка: Getty Images/Guliver
Държавен колапс и милиони деца за вербуване
Външният свят дълго време пренебрегваше структурните проблеми, които превърнаха африканските държави в хранителна среда за екстремизма. Основните вътрешни фактори включват ерозията на държавността - неспособността на правителствата да дадат сигурност, да осигурят социална инфраструктура и заетост, създава „вакуум в управлението“, който се попълва от екстремистки и престъпни групи.
Още: Африканската военноморска мечта на Путин потъна, Судан спря строителството
Близо 70% от населението на Африка е на възраст под 30 години. В комбинация с над 270 милиона деца извън училище (40% от световния общ брой) и драстичната младежка безработица (достигаща над 75% в страни като Джибути), джихадистите разполагат с практически неизчерпаем ресурс за вербуване.
Политически лидери и местни елити нерядко използват бандитски и терористични групи за засилване на собственото си влияние или за застрашаване на политически опоненти по време на избори.
Климатичните промени и борбата за ресурси също играят своята роля. Сушата и недостигът на храна изострят конфликтите за земя и вода, което позволява на екстремистите да установяват паралелни държавни структури и да контролират нелегалния добив на минерали.
Външното влияние
Разпространението на екстремизма в Африка се подхранва силно и от външни фактори. Външните влияния датират още от подкрепата на Иран за шиитски движения след 1979 г., както и от финансовите инжекции за салафитски групи от страни от Близкия изток.
Пропускливите граници на континента позволяват свободен поток на оръжия, наркотици и финансови средства. Африканските клонове предоставят на глобалните мрежи на "Ислямска държава" и "Ал-Кайда" ресурси от незаконно копаене на минерали, пиратство, отвличания за откуп и трафик на хора, а в замяна получават финансиране, дронове, логистика и бойни технологии.
Военните интервенции на западните сили и регионални съюзи като Г-5 Сахел до голяма степен не постигнаха дълготраен успех. Вълната от изтегляне на американски и френски войски между 2022 г. и 2025 г. отвори още по-голям вакуум в сигурността.
Още: Превратът беше осуетен: Бенин опроверга новините за пуч (ВИДЕО)
Снимка: Getty Images/Guliver
Този вакуум се използва от глобални сили като Русия - чрез структури като Африканския корпус, и Китай, които се стремят към контрол върху критичните минерални ресурси на континента. Съперничеството между големите сили за ресурси вреди на международното сътрудничество срещу тероризма, докато екстремистите се възползват от геополитическите разломи, за да укрепват позициите си.
Нужна е промяна в подхода
Историята на конфликти като тези в Северна Ирландия или Колумбия показва, че чисто военните решения са недостатъчни. За да се справи световната общност с нарастващата заплаха от африканския тероризъм, акцентът трябва да се измести от военни операции към справяне с дълбоките причини за нестабилността на държавните институции, реформиране на управлението и борба с корупцията, прозрачно регулиране на добива на критични суровини и минерали чрез рамките на Африканския съюз, социално-икономически инвестиции в образование и заетост за младото население, пише Foreign Affairs.
Пренебрегването на континенталната заплаха от екстремизъм крие сериозен риск – без справяне с корените на проблема в Африка, последиците от транснационалния тероризъм няма да останат изолирани единствено на африканска територия.
Още: Судан: Оръжия от ЕС подхранват военните престъпления, България е замесена
