Ако искате да спасите Гърция, спрете да й давате пари

Спасителната програма за Гърция е сериозно дерайлирала. До края на текущата година икономиката на страната ще бъде с една пета по-малка в сравнение с преди пет години и правителството прогнозира свиване от още 4,5% през 2013 година. За пореден път може да се окаже, че тази прогноза е твърде оптимистична.

Колапсът помага да се обясни огромната драма през тази седмица, докато гръцкото правителство се опитва да получи подкрепата на парламента за двойна доза икономии, а международните кредитори на страната се колебаят дали да й отпуснат животоспасителния транш от 31 милиарда евро, вместо да я оставят да обяви невъзможност да изпълнява плащанията по своя дълг и да напусне еврозоната.

Имайки предвид колко е отчайваща ситуацията, е изключително изненадващо, че Гърция продължава да взима заеми с изумяваща скорост. Дефицитът по текущата сметка беше 21 милиарда евро през 2011 година или около 10% от БВП. Въпреки че през 2012 година за малко се забави, за първата половина на годината вземанията са били в размер на 14 милиарда евро. Продължаващото взимане на заеми често се пропуска в дебатите за това как Гърция да бъде спасена и сочи, че усилията да се избегне банкрутът са обречени.

Последните няколко седмици показаха, че управляващите партии в Гърция са по-заети да се борят помежду си, отколкото да провеждат реформи, които може да подкрепят икономическия ръст и реално да променят страната. Премиерът Андонис Самарас и неговата партия „Нова демокрация” са наясно, че имат шанс, който се дава един път в живота, да се сближат със своите дългогодишни политически съперници от умерената левица и да създадат нова двуполюсна система, при която крайнолявата партия „Сириза” е основният опонент. Но умерено левите партии са наясно с тази тактика и решиха да се противопоставят на чувствителните мерки на т.нар. „тройка” – Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), като либерализиране на пазара на труда и съкращаване на служителите в публичния сектор. По този начин те се превърнаха в заплаха за „Нова демокрация”. Резултатът е политическа задънена улица и увеличаване на дълга до нива, които дори и най-големите спасителни пакети няма да успеят да покрият.

Политиците бавно започват да признават неустойчивостта на този дълг и на динамиката на взимания. МВФ притиска еврозоната да намери начини за намаляване на гръцкия дълг, но правителствата и ЕЦБ, устояват на предложенията да опростят дълговете на Атина.

Накрая международните кредитори ще трябва да се примирят с факта, че Гърция просто няма да може да върне своя дълг. Възможно е новите мерки временно да отложат момента на истината, но те едва ли ще успеят да откупят много време на Атина.

Гърция може истински да бъде „спасена” единствено, ако успее да продължи без допълнителни заеми. За да постигне това, официалните кредитори трябва да спрат да дават пари на сегашните гръцки елити. Кредиторите на страната трябва да опростят дълга на страната и вътрешната конкурентоспособност трябва да достигне до ниво, което дава силен тласък на експорта.

Буквално за една нощ тези цели могат да бъдат постигнати чрез обявяване на невъзможност да се изпълняват плащанията по гръцкия дълг и напускането на еврозоната. Коригирането ще бъде тежко и най-вероятно през следващите няколко месеца ще преобладава вълнението, но в крайна сметка промяната ще се случи.

Сегашният мек подход, при който пари се наливат на управляващите елити, за да се постигне плавен преход към устойчива позиция в еврозоната, не донесе нищо от гледна точка на структурни икономически промени. Вместо да е в плавен преход, Гърция е в центъра на катастрофален срив на БВП.

За този злополучен резултат вината трябва да се търси в невъзможността на гръцките политически елити да направят така нужните структурни икономически промени. Само чрез намаляване на заплатите и увеличаване на данъците не може да се върне конкурентоспобоността на икономиката. Ако няма истинска икономическа реформа, излизането от еврозоната остава единствената друга възможна опция. Това е тъжно и неизбежно заключение, което идва от простия факт, че Гърция не може да продължи до безкрайност да взима заеми.

Блумбърг