Грузинската мечта няма да сложи край на руския кошмар

Загубата на парламентарните избори в Грузия на ожесточения неприятел на Русия – президента Михаил Саакашвили, може да намали силата на отровата в двустранните отношения, но Москва не трябва да очаква от Тбилиси огромна промяна в политиката.

Въпреки бившите руски бизнес интереси на опозиционния лидер Бидзина Иванишвили, лидерът на победилата партия „Грузинска мечта” няма да бъде откровен „клакьор” на Кремъл, посочват анализатори.

Москва ще получи възможност да поправи някои от мостовете със своя съсед, разрушени заради войната през 2008 година, но „Русия няма да получи много от победата на опозицията на изборите”, смята анализаторът Александър Коновалов от Института за стратегически оценки.

Някога постсъветски съюзници, Москва и Тбилиси се отдалечиха след идването на власт на Саакашвили през 2003 година и се превърнаха в главни врагове след войната през 2008 година.

Войната приключи със съкрушителна победа за Русия и Москва призна независимостта на два отделили се от Грузия региона – Абхазия и Южна Осетия, което предизвика гнева на Саакашвили и на грузинското население.

„Проблемът с Абхазия и Южна Осетия завинаги ще остане в отношенията между Русия и Грузия. Никой грузински лидер няма да признае тяхното отделяне, а Русия никога няма да оттегли признаването на независимостта им”, казва Коновалов.

Най-богатият човек в Грузия Иванишвили, който най-вероятно ще стане премиер след победата на неговата партия на изборите, във вторник предложи внимателно балансирана стратегия на „нормализиране на отношенията с Русия” и „членство в НАТО”.

Подобна стратегия да се угоди на всички може да му изиграе лоша шега, имайки предвид, че Москва смята за нормално да следи с най-голямо подозрение всяка стъпка на бившите съветски държави за присъединяване към западния военен алианс.

За разлика от получилия западно образование Саакашвили Иванишвили има дълга руска следа – в страната той е познат с руското име Борис и имаше руско гражданство, от което се отказа в края на 2011 година.

Той започва от фирма за електроника в Москва в първите години на постсъветския капитализъм, а накрая има огромна империя в цяла Русия, притежаваща различни активи в банковия сектор, фармацевтиката и минното дело.

Кампанията на Саакашвили често представяше бизнесмена като агент на руското влияние. Иванишвили се бореше усърдно да се отърве от този етикет и продаде целия си руски бизнес преди изборите.

Въпреки че твърденията за предаността му към Русия бяха „легенди по време на кампанията”, по-вероятно е Москва да подходи към Иванишвили, отколкото към Саакашвили, казва Владимир Жарикин, заместник-директор на московския Институт за страните от ОНД.

„С Иванишвили по-скоро могат да се водят преговори”, заяви той, като добави, че очаква този фактор да доведе до известно затопляне на отношенията.

И президентът Владимир Путин, и премиерът Дмитрий Медведев отхвърлиха Саакашвили като престъпник и отказаха изобщо да се срещнат с него.

Новото лице в ръководството на Грузия може да доведе до облекчаване на търговските и визовите пречки, които нанесоха удар на грузинската икономика и на голямата грузинска диаспора в Русия, посочват анализатори.

Видима е липсата в руските супермаркети на грузинската минерална вода и вино, чийто внос Москва забрани поради опасения за здравето, а грузинската икономика сериозно пострада.

Медведев, който беше президент по време на войната през 2008 година, във вторник направи приятелска увертюра към Иванившили, като заяви, че победата на неговата партия означава, че в грузинския парламент ще има по-конструктивни и отговорни сили.

„Нещо ще се промени – Иванишвили не е непознат за Москва”, казва Алексей Малашенко от московския център „Карнеги”. Според него обаче статутът на отделилите се грузински провинции ще продължи да бъде „безнадеждна задънена улица”.

„Някои неща безвъзвратно са изгубени. Части от Грузия бяха отнети. Трябва да минат две или три поколения, за да може това да бъде изгладено”, посочва анализаторът.

АФП