Лечението на европейската криза тепърва започва

Ръководителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги наскоро заяви, че най-опасната фаза от дълговата криза в Европа е отминала. Но дали това е така?

Разбира се, увеличаването на ликвидността на европейската банкова система свали напрежението на финансовите пазари. Отново се появиха купувачи за държавните облигации на Италия и Испания, а и доходността, поне на италианските облигации, значително е намаляла. Но да се прави извод, че кризата е преодоляна, не е по-убедително от това да се каже на страдащ от сърдечна недостатъчност пациент, че ще оздравее, тъй като са го включили към апарат за изкуствено кръвообращение. Икономическите проблеми на еврозоната все още не са решени.

За преодоляването на дълговата криза правителствата и частните домакинства в проблемните страни трябва да намалят своите задължения. Чрез съкращаване на заплатите и други разходи икономиката трябва да възстанови своята конкурентоспособност. Освен това трябва да се намалят цените на недвижимите имоти и на други имуществени активи, за да може инвеститорите отново да станат готови да влагат парите си в проблемите държави. Изключително трудно е всичко това да се постигне едновременно.

За да намалят бюджетните си дефицити, правителствата съкращават своите разходи и увеличават данъците. По-малко харчат и частните домакинства. В същото време те са подложени на натиск от увеличаващите се данъци и намаляващите се доходи. Освен това пада стойността на домовете и собствениците в един момент се сблъскват с това, че задълженията по ипотеката започват да превишават стойността на самия имот. Рано или късно се стига дотам, че банките опрощават ипотечните заеми. Това отслабва техните баланси, ограничавайки възможността за кредитиране на здрави фирми и платежоспособни частни домакинства. Има заплаха от създаването на негативна икономическа спирала, която се характеризира с намаляване на търсенето, падане на цените и ръст на безработицата.

Краят на кризата може да се очаква едва тогава, когато този процес на корекция приключи. В момента в най-голяма степен това се случи в Ирландия. В сравнение с пиковия период значително са намалели нивото на заплатите и стойността на имотите и за първи път от 2010 година страната отново има положителен държавен бюджет. По този начин тя започва да намалява своя външен дълг. Все още обаче, не е ясно дали тази фаза ще прерасне в стабилно икономическо възстановяване.

В другите проблеми страни процесът на коригиране до момента протича по-малко успешно. Например в Испания, заплатите и цените на имотите са се понижили незначително и дефицитът по платежния баланс остава около 4% от БВП, а дефицитът в държавния бюджет достига близо 9%. При това испанската икономика се свива с около 1% годишно. В Португалия и Италия също продължава спадът на БВП на фона на тежките мерки за икономии.

Проблемните страни в еврозоната са по-скоро в началото, а не в края на уникално от историческа гледна точка лечение за въздържание. Не е ясно дали във финалния етап ще има ново реструктуриране, както в Гърция, или икономиката ще оздравее толкова бързо, че това може да предотврати фалита на банки или на цели държави.

Въпреки че кризата не е преодоляна, европейските политици приеха стратегията за антикризисен мениджмънт. Започнатите от ЕЦБ вливания на ликвидност може да бъдат началото на парично-политическа експанзия, която цели да смекчи коригиращото натоварване в проблемните страни за сметка на по-високия ръст на цените в северната част на еврозоната и намаляване стойността на еврото на световните пазари.

Тази стратегия може да се окаже напълно успешна, но и рисковете, които я съпътстват, са значителни. Вливането на ликвидност може да забави процеса на коригиране и тогава няма да бъде лесно да се удържи под контрол динамиката на ценообразуване в еврозоната. Остава и въпросът доколко е легитимен мандатът на ЕЦБ за осъществяване на тази стратегия и дали в достатъчна степен е осигурен демократичният контрол.

РБК Дейли