Турските демонстранти обещават да останат на улицата

През изминалата нощ в заможен квартал на Истанбул жени се надвесваха от прозорците на апартаментите си и удряха с тигани и тенджери, колкото може по-силно.

Те развяваха турското знаме и демонстрираха подкрепа към демонстрантите, които се изправиха срещу полицията и превзеха площад „Таксим” и парк „Гези”. Данданията бе увеличена от клаксоните на колите. Шумът се разнасяше над покривите.

Няколко пресечки по-нататък демонстранти блуждаят зад отломките от камиони и автомобили. Няколко шосета са блокирани от набързо издигнати барикади. Някои от протестиращите позират пред изгорен полицейски автомобил и дори сядат на мястото на шофьора, като симулират, че сменят скоростите. Един човек вдига бутилка бира в предизвикателство срещу новите ограниченията за продажбата на алкохол.

„Тук съм заради Ердоган – ние сме против него”, казва учителят Ясемин Какъчъ. „Той е диктатор. Когато искаме да кажем какво мислим, той отвръща: „Не може да говорите. Вие лъжете и сте много малки”.

Демонстрантите се опасяват, че малко по малко премиерът Реджеп Тайип Ердоган се опитва да превърне Турция в авторитарна религиозна държава. Те се страхуват, че свободите им и общественото пространство са под заплаха.

Премиерът обаче настоява, че е демократ, със солидна подкрепа от обществото, което го е избирало три пъти чрез честно провеждани избори. Нарича демонстрантите „недемократични”. Те пък му отвръщат със същото.

„Те не слушат”

На площад „Таксим” студенти седят на земята. Някои от тях държат знамена, други се припичат.

Някои минувачи обаче не споделят мнението на тълпата. „Много съм разстроен от това, което виждам. Това няма нищо общо с мира. Те не слушат правителството”, казва сценаристът Омар Саръкая.

Някои протестиращи смятат, че дори гледката на изгорени автомобили няма да помогне на каузата им. Други пък нямат никакви съмнения.

„Тук съм от почти 13 часа. Не съм спал, не съм се прибирал”, казва архитект, който се представя като Гамзе. „Подкрепям приятелите си, хората си и всеки, който мисли като мен. Ще отидем на работа и после ще се върнем. Няма да се прибера. Ще спя на земята или на тревата. Не ме интересува. Няма да спрем, докато Ердоган не подаде оставка”.

Демонстрантите твърдят, че няма да се откажат. Те искат гласът им да бъде чут. Все още обаче има един важен въпрос: дали протестиращите ще съумеят да превърнат гнева си в устойчиво политическо движение?

ВВС