Внезапно възникналата „тяга към военни разходи“ на британските власти и по-конкретно тяхното обещание да отделят 16,5 милиарда лири за високотехнологични оръжия през следващите четири години, предизвика недоумение у мнозина, пише журналистът на The Times Едуард Лукас.
Но според него, подобна стъпка не може да се нарече ненавременна - в края на краищата, „опитни и усъвършенствани противници като Русия и Китай“ са превърнали света в много по-опасно място, отколкото са смятали предишните правителства на Обединеното кралство.
Британският генерал Ричард Барънс наскоро отбеляза, че дигиталната ера е променила не само начина на живот на хората, но и методите на водене на война и това се изразява главно във факта, че самата територия на самата държава, за чиято отбранителна способност едва ли се е мислило през последните 30 години, отново се оказа в опасност: отсега нататък Русия и Китай могат да атакуват Великобритания с крилати ракети с обсег до 3 хил. км и точност до 2 м, продължава колумнистът на The Times, цитиран от Агенция "Фокус".
„Инвестирахме в осигуряване на надеждна защита на самолетоносачите, но в същото време демонтирахме напълно системите, предназначени за отбраната на територията на Обединеното кралство“, цитира журналистът Барънс.
Според анализаторът, изкуството на войната се променя и в други аспекти - както беше показано в последните конфликти, дроновете, лъчевите оръжия и роботи се използват все по-често, а скъпите танкове и самолетоносачи изглеждат все по-тромави и уязвими. Освен това конфликтите между страните вече могат да възникнат без нито един взрив, чрез кибер, информационни и финансови атаки.
"Хибридната" доктрина, приета от британското правителство през 2018 г., съвсем правилно подчертава значението на този нов тип военни действия, където границите между гражданската и военната сфера, както и частния сектор и държавата, постепенно се размиват, пише журналистът.
Въпреки това Великобритания все още не е направила големи промени в подхода си към планирането на отбраната в светлината на тези нови тенденции.
Според Лукас в момента Лондон "залага" какво ще бъде бъдещето. Така че британците очакват техните европейски съюзници да поемат по-сериозни задължения по отношение на отбраната на континента, като по този начин „се отплатят“ на Великобритания за активната модернизация на военните й средства.
Както пише колумнистът на The Times, далеч не е факт, че това изчисление ще се сбъдне - по-голямата част от европейските държави, въпреки всичките приказки за европейски въоръжени сили, нямат голям апетит за „риск и жертви“, а Обединеното кралство остава единствената членка на НАТО в региона, която се отнася към въпросите на отбраната с цялата сериозност.
Отбранителната способност на Европа, както и преди, всъщност се осигурява от Съединените щати и разчитайки на по-нататъшната им подкрепа, Лондон прави още един сериозен залог, убеден е Лукас. Американските избиратели не харесват идеята, че САЩ трябва да поддържат сигурността на „голяма, богата и неблагодарна Европа“ и въпреки че при Доналд Тръмп, който омаловажаваше НАТО, Вашингтон само увеличи присъствието си на континента, а Джо Байдън е силен поддръжник на трансатлантическото единство, Китай все още е приоритет за Америка.
Оттук - третият „залог“ на Великобритания: САЩ биха могли да създадат клуб D10, обединявайки най-големите демокрации в света, за да сдържат Китай, и такъв съюз е напълно способен да служи на Лондон като удобен полигон за изпълнение на неговите глобални отбранителни инициативи; в този случай опитите на Пекин да сплаши Австралия, да реализират поредния "трик" в Южнокитайско море или да анексират територии в Хималаите веднага биха се сблъскали с един единен отговор, за който Обединеното кралство би могло да допринесе осезаемо, казва колумнистът на The Times.
Демократичната десетка обаче все още не е под формата на реални споразумения, докато Китай продължава да изгражда своята мощ, предупреждава авторът.
Рязкото увеличение на разходите за отбрана има много предимства - подобна стъпка не само ще ознаменува края на „ерата на разрушителната нерешителност“ в британските въоръжени сили и ще затвърди статута на
Великобритания като най-голямата военна сила в Европа, но също така ще помогне да се успокоят опасенията на Вашингтон относно загубата на бившия авторитет на Лондон, сигурен е Лукас. Въпреки това много сериозни въпроси остават без отговор, смята журналистът. Както обяснява авторът, за да се създадат нови военни средства, ще е необходимо да се изоставят някои от старите - и британската армия, изглежда, скоро ще трябва да плати за годините неефективност.
