Докато не установим ясни механизми за прозрачност на работата на правителството, няма да успеем. За прозрачно, отчетно и ефективно управление са необходими технологични инструменти и технически системи, с които постоянно да можем да упражняваме мониторинг. Това заяви президентът Румен Радев, коментирайки Националния план за възстановяване и устойчивост на България заради коронакризата.
"Президентската институция избра не да представя свое становище, а да представи конкретни проекти. Положително е, че въпреки изключително кратките срокове и липсата на обосновка и информация за конкретните проекти, множество научни, обществени и съсловни организации представиха на Министерски съвет своите становище. Няма да правя анализ на този план, защото споделям изказаните тези и становища както положителни оценки, така и критики относно неяснотата за визия и необходимите стъпки за реализация на плана, както разбира се и дефицити във важни области, включително препоръки на ЕК към държавите-членки", допълни той.
Радев се оплака, че сроковете за обществено обсъждане по Плана за възстановяване и устойчивост били много кратки - приключи на 29 ноември, а планът ще бъде представен пред ЕК чак на 30 април, 2021 година: "Този план е огромна възможност не само в икономиката, но в цялостната обществена система, в развитието на човешкия капитал, в преодоляването на стратегически за България предизвикателства. Неведнъж съм споделял, че каквито и социални и икономически модели да прилагаме, каквито и финансови средства да изразходваме, те няма да имат ефект и полза за обществото, ако не сме смени моделът на управление, докато не се засили гражданския контрол върху работата на правителството и докато не се установят ясни механизми за прозрачност, отчетност и отговорност, докато не укрепим държавността и пресечем злоупотребите както с национални, така и с европейски средства.Процесите и силната гражданска енергия от това лято ми дават основание да вярвам, че към 2023 г., когато ще започнат плащанията по утвърдените проекти, ние ще сме успели да променим и да дадем съответните и конституционни, и законови, и организационни промени в тази насока, но няма да имаме технологичните инструменти", допълни той.
Първият представен проект беше следният - изграждане на Национален център за наблюдение, контрол и управление, който ще използва спътници от Космоса за работата си, конкретно от серията Sentinel. Той беше представен от секретаря по отбрана и сигурност на президента ген. Стефан Янев. По думите му, центърът ще е с отворен достъп т.е. достъп ще имат граждани и неправителствени организации.
Янев даде примери с какво ще помогне проекта и технологиите в него – например как са изглеждали дюните на Черно море преди и как сега. Или установяване чрез сравнителен анализ дали на някое поле има действително да речем орехови дървета, субсидирани с европари или всъщност има саморасляци, за които никой не се грижи, но се прибират пари. Подобна измама имаше преди време в Полша и беше разкрита именно след снимки от въздуха.
Вторият проект е за създаване на Мултифункционален младежки център за креативни технологии. Модел за подражание е Армения, където има подобен център. Чрез него се дава възможност на деца и младежи да покажат възможностите си, без да имат проблем с достъп до най-добрата технология, както и да имат висококвалифицирани преподаватели. Предвидено е да има различни образователни курсове - по високи технологии, изкуствен интелект, роботика. Обучението ще е безплатно, а зад идеята стои Сдружението на олимпийските отбори по природни науки.
Още: Четири основни стълба включва спасителният план
