Днес не ми се пише. Защото просто искам спокойствие. Искам да изляза навън, да подишам малко чист въздух. Да си помисля какво е Великден, да се погледна сам себе си, да си кажа поне пред себе си дали съм доволен от това, което съм. Да видя грешките си и да се помъча да се поправя – да направя усилие да го сторя. Да продължавам да се опитвам да съм добър човек и без да ида сега или довечера, или утре на църква, за да се подмажа на традицията.
Надявам се повече хора да го сторят. Надявам се да го направят и без да четат този текст. Надявам се никой да не попадне пред тези думи, защото няма какво да прави и рови из новинарския поток. Надявам се и да не попадне никой тук, защото няма какво друго да прави, освен да се взира с изцъклен поглед в монитора. И най-вече се надявам да не попадат хора, които дори не искат да погледнат на Великден извън боядисаните яйца и агнешката плешка.
Многословието на големите празници е излишно. Когато през цялата година, през целия си живот не си се стремил да бъдеш добър човек, няма да станеш такъв на който и да е празник. Но когато има колебание накъде да поемем в живота, празници като Великден помагат. Защото колкото и комерсиални да са станали те, все пак, все още и винаги човешката доброта се проявява най-силно в най-светите дни. И осветява пътя. Нека винаги да е така.
Автор: Ивайло Ачев
