Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия за отношенията, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
След края на Втората световна война и победата над хитлеристкия нацизъм, след предварително договореното преразпределение на „сферите на влияние“ между тримата лидери на страните победителки във войната, Чърчил, Рузвелт и Сталин в Ялта, половината от европейския континент попада под „зоната на управление“ от съветски тип и модел на управление на сталинисткия комунизъм. Във всички източноевропейски страни без изключение, заедно с новосъздадената Източна Германия, са инсталирани комунистически власти, изцяло под контрола и директивите на Кремъл и Москва, тоест де факто са създадени напълно „марионетни правителства“, а с тях и марионетни, подчинени държави на великата Съветска империя. За да се установи тотален контрол над тези държави, е необходимо да се разчистят напълно сметките със старите „реакционни“ политически елити в тези страни, които са обвинени, че са „фашисти и сътрудници на окупатора“. Така, след септемврийските събития от 1944 г., българската политическа и национална история регистрира системните убийства, интернирането в затвори и лагери и малтретирането на десетки хиляди видни и именити български граждани, които преди 9-ти септември са участвали активно в обществено-политическия и социално-икономическия живот на страната.
Благойче Атанасоски
Едно от най-големите престъпления в съвременната българска история
Безброй политици, дипломати, военни, учители, свещеници, лекари, адвокати, бизнесмени бяха обявени за „врагове на народа“, изправени пред „народния съд“ и ликвидирани и елиминирани. Цели семейства бяха трайно унищожени с травми, които са налице и до днес. Безскрупулната нова политическа номенклатура, назначена от Москва, брутално „потушва “ всичко пред себе си, с намерението да завладее и превземе пълната власт, въвеждайки тоталитарен режим на политическа система. Само за няколко години беше унищожен цветът и каймакът на българската интелигенция, изграждана практически от 1878 г. в Третото българско царство. С превземането на властта от необразованите и прости комунисти започна системен негативен подбор на кадри, които бяха предимно лоялни на партията и сътрудници на службите. Така се създава ново поколение учители, лекари, академици, професори, творци, политически служители и военен елит, които са изцяло под контрола на партията майка, Българската комунистическа партия, която от своя страна е изцяло под ръководството на своята „майка“, разположена в Кремъл. По този начин се създаде пълно прекъсване в седемдесетгодишния държавно-правен, политически, демократичен и икономически растеж и развитие на съвременната българска държава, създадена на 3 март в Сан Стефано през 1878 г. Най-добре илюстративно какво се случи с България след края на Втората световна война е описано от Анна Боданова в нейния FB статус:
„Прадядо ми Георги Бейски е осъден от Народния съд два пъти - в самото начало на режима и по-късно, когато баба ми е била студентка. Втория път е тръгнал бос и само с дрехите на гърба си. Стигнал е до София пеша. Когато се появил на вратата на баба ми, след като това време е учила в София, тя не го познала. Белезите, които комунистическият режим е оставил върху тялото на Георги и върху историята на моето семейство, никога не заздравяват.
Когато баща ми ми разказа тази история като дете, плаках и го молех да я завърши с щастлив край. Той го направи, но днес осъзнавам, че няма щастлив край. Нито за него, нито за десетки хиляди други, които... загубиха свободата и живота си в ръцете на Народния съд. Дядо ми Христо Бодаков мечтаеше да стане адвокат и се готвеше да учи право в чужбина. Дойде девети септември, обявиха го за враг на народа по родови линии, казаха му какво може и какво не може да прави и така прекара живота си, работейки във фабрика за осеменяване на птици. Безкрайно мил, внимателен, деликатен човек, който вероятно щеше да стане изключителен адвокат, но прекара живота си сред пуйки. Дори не заради собствените си действия, а заради успеха на баща си преди девети. Днес е денят, в който си спомняме за жертвите на комунизма. Георги и Христо са едни от многото. Пиша това, защото им дължа да не оставя историите им да си отидат с тях, с децата им, с мен. Разказвам го на малката си сестра и един ден ще го кажа и на децата си. Само чрез паметта и разговорите, колкото и неприятни да са, можем да предотвратим повторното случване на ужаса и безсмислената смърт. Защото подобни неща винаги изглеждат немислими, преди да се случат“, казва тя.
България има дълъг път пред себе си
Повече от 35 години след падането на тоталитарния, антицивилизационен и нечовешки режим в България, днес страната е член на Европейския съюз и НАТО, тоест интегрирана в политическите и икономически клубове, създадени и управлявани от западните либерални демокрации. Част от шенгенското пространство и еврозоната. Което означава, че България е променила външнополитическата си ориентация на 180 градуса през тези три десетилетия и половина.
Не всичко обаче е толкова розово и за празнуване. Старата комунистическа номенклатура се преструктурира, позволи появата на демокрация и пазарна икономика, но на практика, те отново контролираха процесите в политическата, особено икономическата и финансовата част на държавното управление. Установеният принцип на негативен подбор на кадри, от комунизма насам, достигна своя апогей в демократична и многопартийна България: когато цялата власт в държавата, концентрирана в лицето на Делян Пеевски, номинира и назначава на високи обществени и социални функции кадри, по-прости и по-малко грамотни от кадрите на Цола Драгойчева. И така, вместо България днес да е модерна, институционално функционираща държава с независима институционална система и пазарна икономика, днес тя много повече прилича на постсъветска олигархична държава, където политическата и особено икономическата власт е концентрирана в ръцете на малцина, които контролират всички процеси, а оттам и самата държава. По този начин се натрупват огромни богатства в милиарди, чрез организирана престъпност и корупция. За да се промени това e необходима промяна в комунистическия манталитет. Когато чета коментарите и реакциите на хората след комунизма на Бай Тошо обаче, виждам, че ще са необходими стотици години, за да се случи това. Ако изобщо някога се случи.
