Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия за отношенията, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
На Балканския полуостров, както подчерта един западен политик, се произвежда много повече история, отколкото може да се консумира. С това изказване той искаше да каже, че народите и държавите на Балканите трудно ще се помирят по отношение на различията относно миналото и в името на общо проспериращо бъдеще ще изградят обща перспектива. Точно както направиха Франция и Германия, след десетилетия войни през 18-ти и 19-ти век, за да завършат в най-кървавите през 20-ти век, а именно Първата и Втората световни войни. И днес те са двигателят и промоутърът на самия Европейски съюз: проекта за обединяване на следвоенна континентална Европа в развит, мирен, проспериращ и благоденстващ проект, където демокрацията, върховенството на закона и правата на човека са универсален общ знаменател за всички държави-членки.
Но могат ли Сърбия и Хърватия, да не говорим за Сърбия и Косово, или България и Македония, ако харесвате Гърция и Турция, да оставят зад гърба си диаметрално противоположните различия в интерпретацията на миналото, историята и историческите процеси, герои, събития и дела и да се насочат към „светлото бъдеще“?! Разбира се, че не! Народите на Балканския полуостров, за разлика от тези в Западна и Скандинавска Европа, имат различен манталитет на разбиране на нещата, определен преди всичко от биологията на генетиката. Нивото на коефициент на интелигентност, развитието на осъзнатост, цивилизация и космополитизъм сред сродните (по-малки) балкански народи и нации, за разлика от западните или северноевропейските народи, е на съвсем различно, на 180 градуса противоположно ниво. И така, има ли някаква надежда за спасение за всички нас?!
Благойче Атанасоски
Балканите никога няма да се променят!
Как можете да очаквате средностатистическият сърбин колективно да се извини за сръбската агресия в Хърватия, след разпадането на СФР Югославия, когато почти 2/3 от хърватската територия беше окупирана от сръбски военни и паравоенни структури?! Или още повече, как мислите, че сръбското и косовското (албанското) общество някога, някак и някъде, могат да намерят средна точка, да се помирят и да продължат напред към общо (европейско) бъдеще? Как сърбите ще приемат и признаят, че Косово е независима и суверенна държава, или косовските албанци ще приемат, че Косово е „историческа част от Сърбия“. Съвсем не. Да, честно казано, македонско-гръцкият „спор“ за конституционното име на Македония беше решен с подписването на Преспанското споразумение, но като принудително, наложено решение, предимно чрез посредничеството на американската външна дипломация, насърчавана в Македония и Гърция от политическите елити, водени от премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас. Първо, след двадесет и седем години, от двете страни на границата, бяха „намерени“ министър-председатели, които можеха да се съгласят с всяко решение въпреки ожесточената съпротива на опозиционните политически партии в двете страни, църквите, медиите и обществеността. Тоест, въпреки съпротивата на всички. И до ден-днешен нито мнозинството македонци (особено етническите), нито мнозинството гърци приемат Преспанското споразумение като справедливо, правилно и реалистично решение, което „реши“ проблема с името!
Други пък си потриват ръце заради нашата „омраза“!
Тогава как могат да се решат историческите, националните и културните „проблеми“ между нас, между македонци и българи?! С тази интелигентност и мозък, няма как! Докато средностатистическият българин вярва, че „македонците са преродени българи“, и с акт и решение на Тито и Коминтерна, веднага след края на Втората световна война, от вековни българи, те са били трансформирани в нова македонска нация, която ще мрази българите с цялото си сърце, и докато средностатистическият македонец вярва, че „българите са татари“, дошли от района на Каспийско море, и че нямаме нищо общо с тях, тоест нямаме „обща и трогателна история“, тогава няма спасение за нас, не през следващите 80, а през следващите 800 години! Следователно, като политически анализатор, като политолог, но и като човек, защитил магистърската си дисертация, изследвайки съответната тема, аз отхвърлих „и двете твърдения“ от двете общества: тоест, казах, че истината е някъде по средата. Нито македонската нация е създадена с „вълшебна пръчка“ от Тито, нито българите „са татари и нямат нищо общо с македонската история“.
Тоест, как мога да обясня на средностатистическия българин, че македонската нация, а оттам и македонският книжовен език, имат своя причинно-следствена връзка по „естествен“ път, да, наистина различен от този на българския, сръбския или гръцкия, или как мога да обясня на пропагандирания и прост македонец, че огромният, да не кажа целият брой македонски революционери, голям брой възрожденци, са се смятали за етнически македонски българи?! Няма как. Защото колкото и да се старая, те нито ще искат, нито, вероятно, ще могат да ме разберат. И какво да правим сега?! Вероятно нищо. Ще потънем в непоносимия порочен кръг на разпространяване на омраза, на постоянни обвинения и на дистанциране на двете нации, двата народа и двете държави. Съзнателно или несъзнателно, правейки услуга на нашите „приятели“ в Белград и Москва. Или може би на нашите господари. Затова вече осем десетилетия междудържавните и междуетническите ни отношения са такива. Без перспектива и изглед за подобряване на ситуацията. Напротив, с влошаване и проправяне на път към липса на връщане. Този път завинаги!
