Няма по-знакова употреба на държавните бухалки в последните години от разправата с варненския кмет Благомир Коцев. На всички трябваше да стане ясно кой кара влака, кой коли и беси и кой всъщност е КОЙ.
Ужасяващата гавра със законно избрания Благомир Коцев и държането му зад решетките без влязлал в сила присъда е страшна диагноза за всички нас - държавата ни е в последен стадий на своето загниване и е на прага на пълен разпад. Вече са гнили не само ябълките - гнило е цялото дърво заедно с клоните, листата и корените си. Още: ВКС изпрати във Варна делото срещу Благомир Коцев
Общество ли сме или биомаса?
Но защо се стигна дотук? Ако изобщо някой вече се интересува от отговора на този въпрос. Стигна се, защото имунната система на обществото ни е извън строя. А имунна система е всичко онова, което различава едно общество от биомаса.
Какво се случва в последните четири месеца? Политически арест, хвърляне в карцер, издевателство над човека, чиято вина не е доказана. Разбира се, имаше протести. Има все още хора, за които силата на правото стои по-горе от правото на силата. Но колко са те? Малко, твърде малко.
Безразличието на българското общество към подобни гаври и към отсъствието на истинско правосъдие ни превръща в стадо, удобно за доене, стрижене и тотален контрол. Отказът ни от реакция на подобни неща може да се корени някъде в по-далечната история, но каквато и да е причината, фактите са налице - на повечето българи не им пука дали живеят в законова страна или в кочина. Още: Денков: Благо Коцев и Никола Барбутов са изтезавани от двама психопати в "карцера"
Може би твърде дълго сме били заливани от оглушителното грухтене и го приемаме за нормален фон. Може би критериите ни за гражданско поведение са избледнели или пък просто сме си такива - щом не са арестували нас самите, за какво да се тревожим. Те политиците помежду си се изтрепват, нас какво ни засяга?!
Овчедушието е пагубно
Подобно мислене е пагубно, защото ни лишава от енергията да се противопоставяме на вредните за нашето общество неща. Оставяме се да правят с нас каквото си искат, заблуждавайки се, че "може пък така да е правилно".
И така с пасивното си наблюдение се подреждаме сред най-овчедушните нации. Даже си ни става запазена марка. Търпели сме това, търпели сме онова, всякакви робства, владичества и окупации, що пък да не потърпим и сега извращенията на освинената държава?
Знаем в Гърция какво се случва, когато народът се ядоса. Виждаме и ставащото в Сърбия. За Западна Европа изобщо дума не отваряме - там хората не позволяват да бъдат мачкани. Защото днес мачкат Благомир Коцев, утре на негово място може да бъде който и да е кмет. Или просто който и да е. Още: Коцев и Барбутов са "в карцера на Софийския затвор с болен от хепатит В и на 15 градуса температура"
Да сте чули някоя от организациите, свързани с местната власт нещо да мъцне? Няма и да чуете. А пък за солови реакции от други кметове и дума да не става - всеки си пази стола, че тези столове бързо изстиват. Така и с хората - тук-там протести, но като цяло - "не ме засяга". Подобна позиция дава основание да си задаваме някои въпроси относно интелектуалните дефицити. В национален мащаб.
И само се перчим по празници с Ботев, Левски, будителите и националните герои. Перчим се с тях, защото в днешно време просто няма с какво. Дремем си по диваните и гледаме сеир, вместо да се вдигнем и да ометем цялата сган, от която иначе ни е срам.
Кой да го направи вместо нас? Кой да ни събуди за действие?
Прав е Петко Рачов Славейков:
"Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша".
Автор: Стефан Стефанов
