Ако когато чуете изразът "демографска криза", си представяте насърчаване на раждаемостта, в грешка сте. Или поне това беше последната официална позицията на държавата.
Демографията е наука за динамиката на човешката популация, която наблюдава процесите на раждане, смърт, възпроизводство, миграция и застаряване. Е, по въпроса с демографската криза, явно властите в България са фокусирани единствено върху миграцията.
Именно такава беше политиката на работилото доскоро последно редовно правителство.
Още: България е първа в ЕС по плодовитост
В края на миналата година се проведе форум "Бъдещето на пазара на труда", където доскорошният социален министър Борислав Гуцанов увери, че държавата ще се бори за подобряване на демографската картина, като основен пример даде с мерките, взети за връщане в България на хора, живеещи зад граница, и за тези в посока внасяне на работна ръка отвън. За стимулиране на раждаемостта никой не сметна за необходимо да повдига особен въпрос.
Тоест, решението, което е изкристализирало пред властта, е да върнем или да привлечем хора от чужбина. Но да си произведем нови хора - не.
По официални данни се очакваше през 2025 г. у нас да влязат около 50 000 работници. Не повече от 1/3 от тях обаче оставали в страната. Защо тогава акцентът на мерките е върху тях, остава мистерия.
Все пак, властта тогава спомена майките. Напомни, че вдига парите за върналите се на работа млади майки през втората година от майчинството. Което е чудесна мярка за пазара на труда. Но е нерелевантна по отношение на раждаемостта. Интересното е, че на форума не представителите на правителството, а бизнесът споменаха, че трябва да се гледа и в тази посока - стимулиране на естествения прираст на населението.
Още: Жените в София раждат най-късно
Всъщност държавата гледа с лошо око на раждането на деца
Още с раждането на децата си, многодетните семейства разбират, че държавата гледа с лошо око на техните занимания. И се е погрижила това разочарование да има финансов измерител. Паричната помощ за раждане на дете се полага на всички семейства и е както следва: за първо - 250 лв, за второ - 600 лв, за трето - 300 лв, за четвърто - 200 лв. и т.н. С всяко следващо дете парите намаляват, за да е ясно отношението на държавата - ако може, до 2 деца.
За всички е ясно защо това се прави и срещу кои групи е насочено. Но с въвеждането на един трудов и образователен ценз например (защото училищното обучение е задължително по Конституция), този проблем би могъл да бъде решен.
Източник: БГНЕС
В Европа са се сетили за стимули
Още: Умираме най-много в ЕС, "но всичко е точно"
За сравнение, Франция има цял отделен пакет от финансови стимули само за многодетните семейства - тези с 3 и повече деца. В Австрия пък действа "добавка за братя и сестри", която се получава над стандартната детска месечна помощ, и се увеличава реципрочно с броя на децата в едно домакинство.
Редица държави имат еднократни и месечни помощи за всяко родено дете. Понякога те зависят от доходи, заетост, уседналост или други критерии. А понякога - не. В някои страни като Кипър пък дори църквата отчита проблема с раждаемостта и отпуска пари за всяко родено дете по регулярни поводи - раждане, кръщене, започване на училище, празници.
Малко стимули, много очаквания
У нас едно многодетно семейство има много малко изрични стимули. И те не са финансови. При кандидатстване за детска градина, особено в София, семействата с повече деца минават в графа по социални критерии, където местата са по-малко, но и конкуренцията е по-малка. При кандидатстване за първи клас пък се начисляват допълнителни точки.
Още: При огромен интерес: Властта връща българите от чужбина, но пари има само за 900 души
И толкова.
Данъчните облекчения са едни и същи за всяко дете и просто се индексират. Синдикатите поискаха прогресивно тяхно увеличение, но никой не ги чу.
Сякаш очакванията са демографската криза сама да се реши. Без детски градини, без облекчения или финансови стимули. Изобщо, ако може - без участие на държавата.
Дали нещата опират до пари?
Многодетните семейства знаят защо са направили стъпката към още едно дете и причината не е в парите. Не е и в надеждата държавата нещо да им дава. В България има хора с високи доходи, които могат да си позволят второ, трето, четвърто дете, но не им се занимава и не го правят. Защото никой не го прави за пари.
Има обаче много семейства, които наистина финансово са на ръба. И ако държавата малко ги облекчи и ги подпомогне, биха взели своето решение за второ или трето дете. Именно за тези колебаещи се двойки борбата си заслужава. Защото всяко новородено българче е ценно. И въпросът ще ни има ли и занапред не могат да го решат други, трябва да си го решим ние.
Предстои да видим дали служебният кабинет и евентуалното ново редовно правителство ще направят завой по темата. Кой знае, току виж се намерили хора на ръководни позиции, които ще сметнат за важно сами да си произвеждаме работната ръка, вместо да я внасяме от Бангладеш.
Автор: Десислава Любомирова
