Защо сме простили на Беър Грилс, пък не можем на Нено Димов?

Първо, господин министър, в патриотичните народни хора газиха от десетки до стотици души, тоест очевидно замърсяването следва да е много по-голямо. А проблемът очевидно беше друг и много по-сложен от елементарните законово-нормативни уредби, от които поне в случая с Грилс изглежда, че сте се развълнували (понеже в други случаи не изглежда така). Проблемът беше следният: че патриотичният дух, хората, гайдите и прочие други гордости започват да проявяват странни девиации – тези девиации вече спират да правят разлика между тупане в гърдите и еко вреда, изпадат в твърде мистични и буквалистки желания за сливане с планината. С тези люти хора в сърцето на Рила проблемът бе не законен, а естетически; патриотизмът започна да прилича на сходен с чалгата кич, племенно-окултна акция, която е само за просветени и избрани, които веднъж потопили се в езерото ще станат бам башка юнаци. Ние разбираме, че в министерствата никой не се занимава с естетика, но все пак сме длъжни да споделим, понеже все пак питате защо тогава имало вой, пък сега – срещу господин Грилс – няма.

Второ, както ето този мийм добре прецизира целия проблем с повереното на Димов екоминистерство, наистина някои неща започват да изглеждат неубедителни. Незаконна сеч, застрояване на планини, бетониране на Черноморието, отвратителен въздух и слава богу навременното решение на съда да спре промените Симеонов/Димов: всичко това някак си наистина бие на очи на фона на престараването срещу Грилс. Ние нямаме нищо против престараването, разбира се - стига да е спрямо всички, на общо основание, без принципа, че всички са равни, но някои са по-равни. Всъщност ако любопитството на министъра спрямо реакциите на хората наистина има нужда да бъде задоволено, то отговорът е: онова, което се очакваше, е пълна дисциплина и контрол спрямо истинските екопроблеми, пък едва тогава нека мине под удара на закона и този особняк, странник, ненормалник и видиш ли световен вандал, който се опиянявал от нарушаването на правилата. Всъщност Беър Грилс, с желанието му да попрекрачи ръба на закона, е извършил вероятно най-безобидното прекрачване, което сравнено с прекрачванията в българската политика е колкото разликата между жаба и кит. Жабата поне може да се изяде лесно.

Автор: Райко Байчев